Тя поклати глава и слезе от койката.
— Защо не? — остро я попита той. — Каква е разликата? Вече всички мъже на кораба знаят, че идваш при мен. А и ти не се опитваш да скриеш този факт, като се разхождаш полугола по палубата.
— Не ме интересува какво мислят те — каза тя, но после се замисли. — Чичо ти знае ли?
— Не го е чул от моята уста, но се обзалагам, че знае. Брадфорд винаги знае всичко, което става около него, макар и разсъдъкът му да е замъглен от брендито. — Направи пауза и попита: — Защо? Има ли значение за теб?
— Не… Аз само… Той беше мил с мен.
— И ще продължава да бъде мил с теб. Той никога няма да се намеси в нашите работи. А ако каже дори дума, собственоръчно ще му отрежа езика. — Сви рамене. — Така че няма причина да не прекараш нощта тук.
— Има причина. — Облече саронга си. — Не искам ти да…
Нямаше да му обясни страха си от интимността, която щеше да последва часовете, прекарани в неговите прегръдки. И страстта беше достатъчно опасна.
— Няма да прекарам нощите с теб. Ще идвам в леглото ти, но после ще си отивам.
Очите му се присвиха и я загледаха изпитателно.
— Персефона?
Тя озадачено смръщи вежди.
— Персефона била жената, от която Хадес, богът на подземното царство, бил толкова силно пленен, че й разрешил да прекарва половината година на повърхността на земята, огряна от топлите слънчеви лъчи, а другата половина от годината да прекарва долу, при него. — Той огледа тъмната, осветена само от свещта, каюта. — Има сходства.
— Глупости. Ти със сигурност не си пленен от мен, а и аз няма да моля за разрешението ти.
— Вярно е. — Той бавно поклати глава. — Много добре. Значи ще се отдаваме на тези прекрасни преживявания, а после ще се разделяме. В това, да останем чужди един за друг, има определени предимства. Никакви скучни разговори, никакви преструвки, че изпитваме привързаност. — Той се излегна и сложи ръце под главата си. — Защо да се оплаквам, след като идваш при мен и ми даваш онова, което искам.
— Не бива да се оплакваш.
— Точно така. — Той затвори очи. — След като мине един час от вечерята утре, искам да прекрачиш прага на каютата ми. И не обличай пак този саронг.
— Ще се обличам както искам.
— Ако отново дойдеш при мен с разголени гърди, на другата вечер аз ще дойда при теб. Твоята обична Лани е в съседната каюта. Нима искаш тя да чуе виковете на удоволствие, които издаваш?
Мили Боже, тя не искаше това да се случи. Лани щеше да разбере, че на Джеърд се отдава нейното тяло, а не нейната воля, нито пък нейният разум. Но Каси щеше да се срамува, че е показала слабост.
— Не.
— Тогава не ме ядосвай. Не искам да тичаш гола по палубата.
Тя силно тръшна вратата след себе си.
Докато вървеше по палубата, ръцете й се свиха в юмруци. Арогантността на последните му думи наля последната капка в огъня. Тази вечер беше загубила твърде много. Когато той я беше взел, тя се беше почувствала завладяна, изгубена, напълно притежавана. Не можеше да му позволи пълна победа.
Следващата вечер тя спря пред вратата на Джеърд, за да събере смелост. Глупаво беше да трепери така. Беше взела решение и не биваше да се разколебава. Не трябваше да разсъждава, просто трябваше да го направи.
Каси си пое дълбоко дъх и отвори. Влезе и тръшна вратата след себе си.
— Един час след вечеря, ваше благородие. Точно по вашите заповеди. Бързах, за да бъда сигурна, че няма да ми се разгневите.
Той изненадано се втренчи в нея.
— Боже мой!
— Защо се втренчваш в мен? Направих всичко, което ми каза. — Докосна саронга, който беше обвила около гърдите и раменете си. — Вече не съм с голи гърди, нали виждаш? Не си ли доволен?
Беше гола от кръста надолу. Погледът му обходи голите й бедра и се спря на къдравите косъмчета, които се виждаха между тях.
— Дяволите да те вземат!
Триумф. Победа. Почувства силно задоволство.
— Докато идвах насам, минах покрай двама от моряците ти. Мога да те уверя, че те не хвърлиха нито един поглед към гърдите ми.
Той стана от леглото и тя се стегна, готова за битка.
— Въпреки че се втренчиха в…
Той я сграбчи за раменете и прекъсна речта й. Тя вирна брадичка и присмехулно каза:
— Казах ти, че не знаеш какво искаш. Това не е разумно. Защо си толкова ядосан?
— Много добре знаеш защо съм ядосан — процеди той през зъби, а ръцете му се забиха в раменете й. — Мога да те удуша.
Тя го погледна замислено.
— Не можеш да имаш всичко, каквото поискаш. На твое място, не бих искала всичко.