Той поклати глава.
— И така, този път си преминала по палубата като курва, която отправя покана към всички мъже. Имала си късмет, че не са те изнасилили, преди да дойдеш тук.
— Какво значение има дали те ще ме изнасилят на палубата, или ще ме изнасилиш ти тук, в каютата?
— Повярвай ми, ще усетиш разликата. Аз не те изнасилвам. — Той отново поклати глава. — Нали?
— Ти ми причиняваш болка. Нима това не е изнасилване?
— Не искам да ти причинявам болка. — И все пак ръцете му разхлабиха малко хватката. — Бих искал да…
— Да ме удушиш — довърши тя вместо него. — Знам. Няма нужда да повтаряш. Става досадно.
Веднага разбра, че е отишла твърде далеч.
— Не бих искал да те отегчавам — каза той с нежен като коприна глас. — Нека видя… какво мога да направя, за да те забавлявам. — Ръцете му се спуснаха надолу и обхванаха бедрата й. — Ти очевидно искаш да се обръща внимание на тази част от твоето тяло. Поканата е толкова безсрамна.
— Знаеш, че не го смятам за покана.
— Разтвори краката си.
— Не.
Пръстите му се задвижиха сръчно, опипваха я, проучваха отвора. Тя се напрегна, топлината отново пропълзя по тялото й.
— Знаеш, че допирът на ръцете ми ти харесва.
— Това не означава, че ще ти позволя… — тя се задъха, защото пръстите му галеха най-интимната й част — да ме милваш там.
— Да те милвам? — Той продължи да търси и най-после го намери. Палецът и показалецът му хванаха малкото хълмче, което беше сърцевината на нейното удоволствие. — Това ли имаш предвид?
Тя потрепери. Мускулите на корема й се свиха. Изпитваше неотложна нужда да се отпусне. Не му отговори.
Мълчанието й като че ли го ядоса още повече.
— Дяволите да те вземат.
Махна саронга от раменете й, повдигна я и я понесе към леглото.
— Не искам да правиш това — прошепна тя отчаяно.
— Тогава защо дойде? Знаеше какво ще се случи.
Сложи я да седне на леглото и коленичи пред нея.
Разтвори краката й и загледа окосменото хълмче. Мястото пулсираше, беше горещо. Тя се чувстваше гола, изложена на погледа му, притежавана. Той каза дрезгаво:
— Предполагам, не трябва да те обвинявам за това, че искаш да показваш това съкровище. Много си красива там.
Тя се опита да събере краката си, но той ги задържа отворени с безмилостните си ръце.
— Но те обвинявам.
Внезапно очите му просветнаха, вперени в лицето й. Три пръста влязоха в нея, пъхнаха се дълбоко и започнаха да я опипват. Тя отново се задъха, горещината ставаше непоносима. Той отдръпна пръстите, а после отново ги гмурна във влажната вътрешност. Отново и отново. Думите му отмерваха ритъма:
— Аз-не-искам-да-го-пра-виш-отно-во.
У нея се зараждаше тъмно удоволствие. Не биваше да му се предава. Това не беше чувствеността, която й беше показал снощи. Тази беше буйна и безмилостна.
— Ще правя каквото поискам. Не можеш да ме насилиш да… да постъпвам иначе.
— По дяволите, мога. — Той я бутна да легне по гръб и се наведе над нея. — Ще се погрижа да не бъдеш изкушена да… — Спря да говори и затвори очи. — Господи!
Чертите на лицето му се разкривиха. Той рязко се изправи.
— Нараних ли те? — запита я загрижено.
Отдръпването му дойде така неочаквано, че тя дори не беше го осъзнала напълно. Просто го гледаше.
— Е, заболя ли те?
— Не.
Чувстваше се толкова изтощена, все едно че я беше подмятало торнадо, но не беше почувствала болка. Той легна до нея и я взе в прегръдките си.
— Не прави повече така. — Думите му бяха заглушени от косите й. — Не е безопасно за теб. Бях много близко до изнасилването. Никога преди не съм бил готов да изнасиля жена.
Прегръдката му беше нежна. Нежността я объркваше също толкова, колкото и буйната страст. Досега не беше получавала от него истинска нежност. Искаше да остане там, да се отдаде на нежността му.
— Ти не разбираш, не мога да ти позволя да… — Отново не довърши изречението, а каза уморено: — Не мога да давам обещания.
Той погледна в очите й. Не каза нищо. А после легна по гръб и рече:
— Разбирам.
Тя имаше странното усещане, че той казва истината, че е търсил нейното отчаяние, за да получи някакъв контрол над нещата. Той каза:
— Предлагам ти да намериш други, по-безопасни, да ме предизвикваш.
Тя не познаваше други начини. Всички оръжия бяха в неговите ръце.
— Ще се обличам както искам.
— Няма да стане. Никога ли не даваш… — Той поклати глава. — Добре, обличай се както ти е удобно. Идвай при мен гола. Или пък в бална рокля. Не ме интересува.
Тя беше изненадана от факта, че той отстъпи.
— Нима нямаш предпочитания?
— Е, предпочитам да идваш в бална рокля — Той се усмихна накриво. — Нали помниш, че обичам да развивам подаръците си.