Думите му я накараха отново да изпита онова странно неудобство, което беше изпитала по време на вечерята. Смешно, как обикновените думи можеха да я разтърсят, след като беше преживяла с него най-интимните мигове в живота си.
— Нямам бална рокля.
— Нямаш? Ще се погрижим за това веднага щом стигнем в Англия. — Той протегна ръка и бавно погали корема й. — Мисля, че трябва да бъде червена. Аз обичам червения цвят, а и той много ще отива на черната ти коса.
— Никога не съм носила дрехи в червено. Клара мисли, че този цвят е подходящ за езичниците.
Тя се вцепени под допира му, но после се отпусна, защото усети, че у него няма чувственост. Ласката беше успокояваща. Беше лишена от намек за сексуалност, приличаше на ласките, с които той даряваше Капу.
— Не ставай глупав. Какво бих могла да правя с бална рокля? Не отивам в Англия, за да посещавам балове.
— Това е вярно. — Той щракна пръсти — Как можах да забравя? Но аз понякога посещавам баловете. Предполагам, че ако останеш близо до мен, ще трябва да се маскираш като мой иконом. — Погледът му се спря на гърдите й. — Не, пречките за изпълнението на този план са… доста огромни. О, предполагам, че ти ще измислиш нещо.
Той се шегуваше, разбра тя и не повярва на ушите си. След мъчението и напрежението шегата му я свари неподготвена.
— Това не е забавно.
— Разочарован съм, че не оценяваш остроумието ми. Малко е грубичко за вкуса на повечето жени, които познавам, но ти не си като тях.
Тя почувства необяснима болка. Не, никога нямаше да бъде като жените от света на Джеърд. Никога нямаше да е слаба и покорна. Никога нямаше да бъде лицемерна, неискрена и кокетна.
— Какво не е наред? — Усмивката му изчезна и той изпитателно се вгледа в лицето й.
— Нищо. — Тя не го погледна. — Не искам да бъда като вашите прекрасни дами, но не съм и дивачка. Няма да се посрамя във вашите огромни бални зали.
— Господи, не съм казал, че си… Погледни ме.
— Не искам да те гледам.
Той хвана брадичката й и обърна лицето й към своето.
— Сега вече наистина те нараних.
Тя поклати глава.
— Чуй ме. Ти не си дивачка. Ти притежаваш смелост и честност, каквито не съм виждал у никоя друга жена. Ти си също импулсивна, имаш горещ темперамент и си най-упоритото момиче, което някога съм срещал. Може и да ми се иска да те удуша, но никога не бих се срамувал от теб.
Той наистина го мислеше. Гледаше я право в очите и тя не можеше да отмести поглед. Щеше да се удави в очите му. Той беше мил, повече от мил. Беше опасен. Мили Боже, колко опасен. Откъсна погледа си от неговия.
— Трябва да си вървя — прошепна тя.
Нещо в изражението му се промени. Ръката му пусна брадичката й.
— Добре.
Тя изведнъж осъзна, че не иска той да се съгласява с нея. Искаше да се опита да я задържи, да я накара да остане. Беше по-опасен, отколкото си беше мислила. Измъкна се от леглото.
— Как е Капу?
— Нервен. — Намери саронга и зави с него бедрата си. — Ще се радвам, когато го сваля на брега.
— Все още ли спиш в трюма?
— Когато морето е бурно. — Внезапно в съзнанието й изплува един спомен. — Веднъж каза, че имаш кон, по-добър от Капу.
— Моята кобила е бърза като вятъра. Спечелила е много конни надбягвания и много пъти е пълнила портмонето ми.
— Кобила? — Тя поклати глава. — Нито една кобила не може да се мери с Капу.
— Каза ми, че не бива да съдя за коня само по един поглед, а ти отиваш дори още по-далеч. Дори не си виждала Моргана.
— Това е различно.
Единият край на устните му се вдигна нагоре.
— Защото е заплашен любимият ти жребец. Да ти кажа ли как се сдобих с Моргана? Тя дойде от място, което е много далеч от Англия.
Любопитството й беше събудено.
— Нима? Откъде? Мислех, че…
Но какво правеше тя? Водеше разговор, а разговорът щеше да я доведе до интимност, а тя й беше забранена.
— Всъщност не ме интересува как си се сдобил с нея.
Той се усмихна.
— Ах, колко лесно е да се поддадеш на любопитството. Напълно ти съчувствам. Искам да ти задам хиляди въпроси, но това е забранено, нали?
— Точно така.
Тя не обърна внимание на насмешката му и отвори вратата. Не го погледна, когато го запита:
— Настояваш ли ти да дойдеш в каютата ми утре вечер?
Той застина.
— Казах ти какво ще се случи, ако дойдеш при мен в този саронг.
— Не искам… — Нямаше да го моли. — О, постъпи както искаш.
— Такова е и намерението ми. — Направи пауза, а после сви рамене. — Но всъщност предпочитам ти да дойдеш тук.
Тя почувства облекчение.
— Но ще продължавам да се обличам…
— Съвсем очевидно е предпочитанието ти към някои дрехи от твоя гардероб — прекъсна я той. — Лека нощ.