— Знам, че и ти му доставяш удоволствие. Когато не го гледаш, той те гледа така, като че ли иска да те погълне.
Погледът на Каси отново започна да следи делфините.
— Нали точно това искахме? Да ме задържи близо до него, докато стигнем в Англия.
— Да, точно това искахме. — Лани все още се чувстваше неудобно, тревожеше се. — Но аз продължавам да мисля, че щеше да бъде по-добре, ако аз бях отишла в леглото му. Не искам…
— Какво?
— Трябваше да се досетя, че ще се отдадеш на плътските удоволствия със същата страст, с която се отдаваш на всичко. Прекалено си емоционална. — Направи гримаса. — Като някога с делфините — страхувам се, че може да се удавиш.
Каси се протегна и сложи ръката си върху тази на Лани.
— Няма да се удавя.
— Не и докато аз съм тук да те спася — въздъхна Лани. — Но мисля, че вече е много късно да заема твоето място. На този етап се съмнявам дали той ще приеме и самата Венера в леглото си. Не би те заменил с никоя. — Тя се усмихна като че ли насила. — В настроение съм за игра на карти. Ще поиграем ли?
Каси поклати глава.
— Искам да погледам делфините. После ще сляза долу да видя дали всичко с Капу е наред.
Лани кимна.
— Така си и мислех. Предполагам, че ще трябва да потърся Брадфорд, който с радост ще заеме мястото ти. — Обърна се и се отдалечи по палубата. — Той обикновено ми угажда, ако не е напреднал много с чашките.
Каси обърна очи към делфините. Брадфорд не само угаждаше на Лани, той беше въодушевен от възможността да й покаже интереса си. Невъзмутимо посрещаше хладните й думи и присмехулните й забележки. Каси мислеше, че Лани също се наслаждава на горчивия хумор на Брадфорд. През изминалите седмици между двамата се бяха създали умерени и внимателно поддържани приятелски отношения, които бяха почти толкова странни, колкото беше и връзката между нея и Джеърд. Не, за Бога, не можеше да става сравнение. Между нея и Джеърд вече нямаше мраз и студ. Имаше горещина, страст, закачки, избухвания.
Някой я наблюдаваше.
Хвърли поглед през рамо. Джеърд стоеше на мостика на няколко метра от нея. Тя рязко си пое дъх, когато видя изражението на лицето му. Макар и напълно облечен и безупречно вчесан, това беше грешният, гол дивак, който нощем я чакаше в каютата си, а не елегантният непознат, когото срещаше през деня. Господарят на подземното царство, не дукът на Морланд.
„Когато не гледаш към него, той те гледа така, като че ли иска да те погълне.“
Усещаше как тялото й назрява. Беше готова. Гледаше го безпомощно. Не се предполагаше, че трябва да се чувства така. Мислеше, че границите ще бъдат ясно начертани, но те се смесваха, преливаха се. Слънчева светлина и мрак… бяха едно.
Лицето му светна и той направи крачка към нея.
Не! Завладя я паника. Границите трябваше да останат по местата си, не биваше да се смесват.
Обърна му гръб и се взря с невиждащи очи в делфините.
Чу тихото му възклицание. Почувства напрежение. Очакваше, че той ще отиде при нея, въпреки очевидното й несъгласие.
Той не го направи.
Няколко минути по-късно погледна през рамо. Беше си отишъл.
Но не всичко беше свършило. Отхвърлянето й беше прекалено безочливо и сигурно щеше да си плати за него.
Но не сега. Сега бариерите още бяха по местата си. На него нямаше да му бъде позволено да излезе от тайния мрак и да стане господар и на слънчевата светлина.
Каси изненадано се спря на прага. В каютата не гореше дори свещ.
— Влез — каза Джеърд.
— Не мога да те видя — каза тя и направи колеблива крачка напред.
— Знам, но аз мога да те видя. Затвори вратата. Сега, след като очите й започнаха да свикват с тъмнината, тя успя да го види. Беше легнал на койката — блед силует на фона на тъмните сенки. Затвори вратата и веднага се почувства объркана и разтревожена. Сега вече нищо не виждаше.
— Запали свещта — каза тя.
— След малко. — Тя чу как той се движи из каютата. — В момента не искам да виждаш лицето ми.
— Защо?
Той беше застанал пред нея и развързваше саронга й. Хвърли дрехата настрана.
— Защото то може да те уплаши.
Тя неволно отстъпи назад, но се блъсна във вратата. Гладкото хладно дърво се притисна в голия й гръб. Тъмнината изостряше всички сетива: тя ясно чуваше дишането му, ясно долавяше мириса на тялото му, топлината му. Той беше огромен, извисяваше се над нея. Изведнъж тя осъзна, че е много силен, а тя — много крехка.
— Никога не съм се страхувала от теб.
— Доказа го и като дойде тук тази вечер. Чудех се дали ще го направиш.
Тя дори не беше обмисляла подобна възможност — да не отиде в каютата му. Идването й беше неизбежно. Беше привлечена към мястото, като от зова на сирени. Беше нощ… и той я чакаше.