— Тази нощ с нищо не е по-различна от другите.
Той я хвана за ръката и я поведе към леглото.
— Грешиш. Ти си интелигентна жена. Знаеш, че на определени действия се отговаря по определен начин.
— Предполагам, искаш да кажеш, че си ми ядосан.
Той я бутна върху койката.
— Извънредно много.
— Няма причина.
— Мога да бъда и неразумен. Обърни се.
— Какво?
— Изглеждаш ми объркана. Тази вечер беше нетърпелива да ми обърнеш гръб. Защо не го направиш сега?
— Защото не знам, не мога да разбера защо… — Тя се обърна по корем. — Доволен ли си?
— Не, но ще бъда.
Седна до нея и започна да я милва. Започна от раменете й, а после бавно придвижи ръце по гръбнака й. Мускулите на корема й веднага откликнаха. Загрубелите му длани леко драскаха нежната й кожа и усещането беше извънредно чувствено. Мракът го правеше непознат, но докосването му имаше същата позната хипнотична сила. Той тихо я попита:
— Защо ми обърна гръб?
Сърцето й биеше силно и бързо, тя едва дишаше.
— Знаеш защо.
— Може би. Мислиш, че съм нарушил проклетите ти правила. — Ръката му се придвижи към полукълбата, милваше, стискаше. — Но не го прави отново. Разбираш ли?
Тя не отговори.
Той тихо изруга. Изведнъж ръцете му се озоваха под тялото й. Повдигнаха я, накараха я да застане на лакти и колене.
— Какво правиш? — изненадана, попита тя.
— Ти като че ли не искаш да се обръщаш с лице към мен. — Той застана зад нея на леглото. — Предполагам, че предпочиташ да ме приемаш по този начин.
Задържа бедрата й да не мърдат, докато самият той не зае позиция. После внимателно, бавно, се плъзна в нея.
Тя се задъха, защото отворът бавно поддаде, но остана стегнат като никога преди. Ръцете му отново бяха на полукълбата, стискаха, милваха. Усещането беше невероятно. Гърдите й висяха — тежки, узрели, а тя беше така изпълнена от него, че не можеше да се движи. Той се наведе над нея и влезе още по-надълбоко.
— Знаеш ли как се почувствах, когато ми обърна гръб? — прошепна той. — Като че ли ми зашлеви шамар, а после ме отблъсна.
Точно това целеше и тя, помисли си сега тя с отчаяние. Да го отблъсне, да го върне на мястото, което му се полагаше.
— Прииска ми се да те наведа над перилата и да те обладая на момента. — Той започна да се движи. Маркираше всяка дума със силно движение навътре. — Исках да вдигна полата ти и да вляза в теб… така… така… и така…
Устата й беше широко отворена. Тя се опитваше да си поеме дъх. Ръцете й бяха толкова слаби, че едва удържаха вълните на удоволствие, които всяко движение, всяка ласка изпращаха по тялото й.
Дива страст. Треска. Притежание, без край и без милост. Тя не искаше милост. Искаше него.
Но изведнъж усети, че вече не го притежава. Нямаше го. Не, беше там, в мрака, стискаше гърдите й, възбуждаше я до състояние на треска, но не й даваше края, от който имаше нужда.
— Джеърд… — започна да се обръща към него, но той я спря.
— Не, остани там, където си.
Отново беше в нея, движеше се, милваше я по корема, притискаше бедрата си в нейните.
— Искам го така.
Възбуждане и отдръпване, а после отново възбуда. Лудост. Това продължи дотогава, докато започна да й се струва, че не би могла да издържи повече. Когато той най-сетне позволи и на двамата да намерят преживяването, което така отчаяно търсеха, тя вече плачеше от разочарование и нужда.
Оргазмът им беше по-силен от всички досега.
Тя падна върху леглото изтощена и безсилна, напълно безпомощна. Не можеше дори да вдигне ръката си. Той лежеше до нея. Дишането му беше тежко като нейното.
— Не го прави отново.
Тя почувства пристъп на гняв през мъглата, която я обгръщаше.
— Това наказание ли беше? Мислех, че си разбрал, че не можеш да ми отмъстиш по този начин. Това ми достави огромно удоволствие.
Той се вцепени.
— Мисля, като си възвърна силата, да го направим пак.
— Не, по дяволите.
Той остана тих. После глухо се засмя.
— Не ти вярвам. Не си като никоя от жените, които познавам. — Той я взе в прегръдките си. — Благодаря на Бога.
Вече не беше ядосан. Каси се отпусна в ръцете му.
— Нима другите жени не обичат да го правят по този начин? На мен ми беше много интересно.
Той целуна слепоочието й.
— Значи харесваш всичко, което правя с теб. Ти си прекрасна, ти си езичница… Каноа.
Не беше я наричал с това име от първата им нощ. Когато беше с него, тя се чувстваше езичница. Това диво сливане в еротичната тъмнина на подземното царство се превръщаше в ритуал, на който тя не можеше да устои.
— Но не ми хареса това, че беше ядосан, докато ме вземаше. Мисля, че следващия път ще е по-приятно.