— Мисля, че всъщност не искаш да направя това.
— Не можеш да го направиш. Знам, че не можеш.
— Но искаш да опитам.
Не, тя не искаше той да направи такъв опит, но искаше да бъде сигурна. Искаше да се увери, че предателството на Капу не е пълно.
— Качи се на гърба му!
Той се колебаеше. Отстъпи настрани, съблече жакета си и го пусна на пясъка. Развърза шалчето си и го запрати върху жакета.
— Както искаш.
Застана пред коня, неподвижен.
— Какво чакаш?
— Бъди спокойна — нетърпеливо избухна той — и пази тишина. Не е правилно. Имам нужда от… — Прекъсна изречението по средата. — Проклятие!
Той беше скочил на гърба на коня!
За миг Капу остана напълно неподвижен. Сърцето на Каси беше разбито. Ръцете й се свиха в юмруци.
А после Капу се разбесня! Изправи се на задни крака, рязко ги спусна надолу и силно удари земята с копита, след което се спусна в див галоп. Като по чудо, англичанинът беше успял да се задържи на гърба му.
Той стискаше здраво гърба на коня между бедрата си и ругаеше. Косата се развя около лицето и раменете му. Устните му бяха здраво стиснати и представляваха само една рязка черта. Очите му бяха присвити. Той излъчваше нещо варварско, примитивно. Нищо не беше останало от елегантния благородник, който беше излязъл от сянката на палмите преди малко. Капу рязко зави и се отправи бързо към палмовите дървета. Сърцето на Каси спря да бие.
— Внимавай! Дървото!
Англичанинът вече беше предугадил намерението на коня. Спусна краката си от едната му страна и се прилепи към гърба му, като по този начин успя да се размине с опасността само на няколко сантиметра. Преди Данемон отново да заеме стойката на ездач, Капу бясно препусна.
Данемон беше хвърлен през главата на коня и падна върху пясъка няколко метра по-нататък. Капу триумфиращо зацвили, а после се спусна към падналия мъж. Каси се досети какво ще последва и се ужаси.
— Не — прошепна тя, — о, не… — Изтича към палмите. — Не, Капу! — Каси застана пред англичанина, между него и коня — Не!
— По дяволите, не заставай на пътя му! — Данемон се претърколи и се опита да се изправи на крака. — Той няма да ме смачка…
Капу рязко спря пред нея и отново зацвили.
— Шшт! — зауспокоява го тя. — Тихо, Капу. Той няма да те нарани. На никого не бих позволила.
Капу отново изцвили, но тя долови, че започва да се успокоява. Той се отдръпна настрани, но се спря и изчака момичето да го последва. Тя сложи ръката си на врата му.
— Всичко е наред. Всичко е наред.
Изминаха няколко минути, докато успее да го успокои напълно. Едва тогава тя се обърна да види дали Данемон не е ударен лошо.
— Наранен ли си?
— Само гордостта ми! — Той се подпря на лакът и се сви от болка. — И може би някои части на тялото ми.
— Ще се оправиш. Падането не беше особено опасно. Пясъкът е мек като възглавница. Стани.
Той не се помръдна. Изведнъж тя изпита загриженост за него и бързо се приближи да види какви са раните му. Чувствата й бяха така объркани, че през главата и не мина мисълта, че може наистина да е ударен лошо.
— Е, може би ще е по-добре да полежиш неподвижно известно време. Ще видя дали имаш счупени кости.
Той легна по гръб на пясъка.
— Намирам това предложение за много по-привлекателно от онези, които направи досега Забавляваш ли се, като караш непознатите да яздят това дяволско изчадие, което наричаш кон?
— Капу не е дяволско изчадие.
Тя коленичи до мъжа и сръчно започна да опипва крайниците му. Бедрата му бяха стегнати и мускулести, разсеяно отбеляза, като на човек, който редовно язди.
— Той само е малко особен — добави тя.
Погледна към Капу и изведнъж я заля вълна от щастие. Той все още беше само неин.
— Не допуска никого на гърба си, освен мен.
Погледът на англичанина не се отместваше от лицето й.
— И сам разбрах това.
Сега вече тя можеше да си позволи известно великодушие.
— Ти се справи много добре.
Тя не откри счупвания по краката му и започна да опипва ръцете и раменете му. Гладки, изпънати, мускулести. Може би му причиняваше болка, защото тялото му се напрегна под ръцете й.
— Боли ли?
— Нещо повече от болка — промълви той.
— Изкълчване?
Тя нежно докосна рамото му.
— Тук?
— Не, определено не е там.
— Къде?
— Няма значение. Ти не можеш да ми помогнеш.
— Разбира се, че мога Доста добре се справям с навяхванията и изкълчванията. Аз се грижа за всички травми на Капу.
— Аз нямам изкълчване и не съм кон, дявол да го вземе.
Тя изпита болка и се опита да я прикрие с нападка:
— Да, Капу е по-учтив от теб, когато се опитвам да му помогна.