— Джеърд е надарен със способността да омайва жените, ако наистина го желае. С тях се справя почти толкова лесно и добре, колкото и с конете. — Той се усмихна. — И се обзалагам, че този път се е напрегнал до краен предел. Този път като че ли и той самият е омаян.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Може да съм пияница, но не съм сляп. Те и двамата приличат на лунатици, откакто ти му подхвърли нашата очарователна Касандра.
Тя се вцепени.
— Мислиш, че аз съм изпратила Касандра в леглото му?
— А не си ли?
— Не — и добави с горчив гняв: — Ти грешиш. Трябва наистина да си сляп, щом мислиш, че ще насиля Каси да изпълни моята воля.
— Радвам се да го чуя. — Той се облегна на перилата. — Не ми се искаше да вярвам, че ще отидеш чак толкова далеч, за да спасиш Девил. Макар че вероятно щях да го приема.
— Моите действия не подлежат на твоето одобрение. Мнението ти не означава нищо за мен.
— О, мисля, че не е така. Ти ме намираш за забавен и очарователен.
— Нима? И скромен също, без съмнение.
Той поклати глава. Не обърна внимание на иронията.
— Ти доста добре познаваш човешката природа и обикновено правилно преценяваш човешките характери, за да направиш подобна грешка, но трябва да признаеш, че определено те привличам.
— Не, не ме привличаш. Понякога те намирам за забавен, но това е всичко. — И добави: — Сигурно пиенето е разстроило мозъка ти.
Той трепна.
— Жестока си.
— Вярно е.
— Жестока — повтори той. — Но не проявяваш жестокост по отношение на другите. Не намираш ли, че този факт е интересен?
Не беше мислила за това. Отговорът й беше изцяло инстинктивен.
— Това ме вбесява.
— Защо? Бих казал, че ти си най-толерантната сред смъртните. Успяла си години да живееш с тази вещица Кидмън.
— Клара не може да пречисти душата си от отровата, но ти насилствено тъпчеш тялото си с отрова.
— Но тази отрова ме прави доста по-безопасен враг. Това със сигурност трябва да заслужи твоето одобрение. — Той повдигна вежди. — Мисля, че този път преценката ти е напълно погрешна. Моето виждане на нещата е правилното. Ти определено си привлечена от мен.
Тя презрително изсумтя.
— Виждаш ли? С радост бих се обзаложил, че не издаваш този грозен звук в присъствието на Девил. Съпругата, която би му подхождала, е идеалната благородничка. И той те е превърнал в такава жена, каквато би искал да има.
— Аз сама се превърнах.
— За да отговориш на неговите представи.
— Представите на всички чужденци. Вие всички искате едно и също.
— И какво е то?
— Елегантна дама на трапезата и езичница в леглото си.
— Признавам, че тази е идеалната комбинация. Но щом си дала на Девил неговия идеал, защо той не се е оженил за теб?
— Никога не съм го молила.
— Обикновено джентълменът иска ръката на дамата.
— Не искам повече да обсъждаме това.
— Защото те боли?
Да, болеше я. Мислеше, че ще издържи, че гордостта й няма да бъде наранена, но не, раната беше пред очите й.
— Аз нямам нужда от женитба. Вие, чужденците, имате нужда от разни клетви.
— Да, имаме.
Той направи пауза и после, възможно най-официално, каза:
— Ще ме удостоиш ли с честта да се омъжиш за мен, Лани?
Тя, шокирана, се втренчи в него. Сигурно не беше казал онова, което тя беше чула.
— Аз съм добра партия, или поне така смятат мнозина. Не съм богат колкото Джеърд, но мога да ти осигуря разкош.
— Какво приказваш? — прошепна тя.
— О, само още едно нещо. — Той я погледна право в очите и искрено каза: — Ще те обичам и уважавам през целия си живот.
Тя изглеждаше като ударена от гръм. Вцепенена, изненадана и разчувствана. Не искаше да изпитва тази нежност. Отмести очи и втренчи поглед в морето.
— Или докато не чуеш някой от твоите приятели да ти се присмива заради женитбата с една недостойна полинезийка, която си могъл просто да направиш своя любовница.
— Не, това няма да сложи край на моята привързаност към теб. — Гласът му беше много нежен. — Само смъртта ми може да сложи край на чувствата ми.
— Мога да те видя да се бориш за бутилка бренди, но не и за жена.
— Още един удар. Виждаш ли, опитваш се да бъдеш груба с мен. Мисля, че това наистина е добър признак.
Тя се завъртя към него.
— Тогава значи си глупак. Аз не изпитвам привързаност към теб Аз обичам Шарл Девил.
— Защо?
— Защото той е любезен и мил и…
— Аз също съм мил. Мога да бъда дори нежен. — Направи кратка пауза. — И имам нужда от теб също толкова, колкото и той. Дори повече Това би трябвало да наклони везните в моя полза.
— Глупости.
Той поклати глава.
— Вярвам, че ти си жена, която е родена, за да дава. Имаш нужда от някого, за когото да се грижиш. — Той присмехулно се удари по гърдите. — Погледни ме, красавице. Аз се нуждая от теб, безкрайно се нуждая.