Тя беше разтърсена до дън душа. Нямаше представа, че той я изучава през цялото време, че познава толкова добре нейния характер.
— Вярвам, че жаждата ти е безкрайна и че…
— Ще престана да пия.
— Какво?
— Щом това ти дава повод и извинение да ме отблъскваш… — Той махна с ръка. — Ще сложа край на пиенето.
Тя го погледна с недоверие.
— Аз контролирам навиците си, не те мен. Край на пиенето — повтори той. — Макар че може би правя грешка. Моето пиене те кара да се чувстваш в безопасност и подхранва твоето усещане за превъзходство.
— В безопасност?
— Няма нужда да приемаш насериозно един пияница — простичко каза той. — Но сега ще бъдеш принудена да обмислиш моето предложение.
— Няма да го обмислям. Аз обичам Шарл.
— Ти просто си свикнала с мисълта, че го обичаш. — Той се намръщи. — Не, може би го обичаш. Ти имаш топло сърце. То е достатъчно голямо и в него има място и за двама мъже. Но той не те заслужава. Не се чувствам виновен, че се опитвам да те открадна от него.
— Особено след като вярваш, че той е убил брат ти — каза тя презрително.
— Аз ненавиждах брат си. Джон беше непоправим глупак. Той направи живота ми непоносим. Още от самото ми раждане, та чак докато избягах от Морланд в приятната поквара на Лондон. Единствения, към когото той показваше добри чувства, беше Джеърд. Той го обожаваше. — Брадфорд сбърчи нос. — Жалко. Ако показваше към сина си жестокостта, която показваше към всички други, Джеърд нямаше да е обсебен от мисълта за отмъщение.
— Очевидно брат ти е изпитвал добри чувства и към братовчед си, след като се е опитал да го спаси от гилотината.
— Това беше приключение. Никога не съм казвал, че копелето не беше смело.
— И така, ти изпитваш желание да пощадиш Шарл, защото си ненавиждал брат си.
Той кимна.
— Но не подменям отмъщението за страст. Страстта и привързаността ми към теб са искрени. Никога преди не съм изпитвал подобни чувства. Това е… необикновено.
— Защото съм полинезийка.
— Защото си най-красивата, най-силната, най-умната жена, която някога съм срещал. — Той колебливо протегна ръка към нея, но после се отказа да я докосне. — Ти си създадена за мен, Лани. И двамата сме създадени да живеем в любов, под моята закрила. Ти си създадена, за да запълниш празнотата на моя живот. Джеърд не вярва в съдбата, но аз вярвам. Трябва да вярвам в нея. Тя е единствената ми надежда.
Думите му не бяха много уверени, но бяха така пропити с чувства, че за нея беше почти болезнено да ги слуша. Искаше да го утеши, да погали рошавите му посивели коси. Но не можеше да го направи. Преглътна.
— За теб няма надежда — усмихна се с голямо усилие. — И скоро, когато видиш всички онези англичанки с млечнобели кожи, ще забравиш страстта си към мен.
— По дяволите, няма да я забравя! — Той си пое дълбоко дъх — Ти се нуждаеш от доказателство. Мога да разбера това, като имам предвид начина, по който Девил се е държал с теб.
— Шарл се отнасяше много добре с мен.
— Ти се опитваш сама себе си да убедиш. — Усмивка озари грубите черти на лицето му, то стана по-топло и по-нежно. — Но аз ще се държа съвсем различно с теб. Никога не съм имал свое собствено съкровище. Но знам как да го запазя.
Тя отново почувства прилив на нежност и категорично го отблъсна:
— Аз не съм медно гърне, което виси в кухнята — В гласа й се долавяха присмехулни нотки. — Нямам нужда от пазене. Още по-малко от твоето.
— Най-вече от моето. — Погледът му обходи лицето й. — Може би е по-добре да отстъпя засега. Вече ти казах достатъчно. Имаш над какво да се замислиш.
Обърна се и се отдалечи.
Повече от достатъчно, помисли си тя, зашеметена. Разбира се, нямаше да обмисли предложението му. Тя обичаше Шарл, а Брадфорд беше неустойчив като ветропоказател. Следващия път, когато го види, той сигурно ще е потънал дълбоко в чашката си и ще е забравил всичко от този ден.
И все пак, днес тя беше видяла у Брадфорд изненадваща дълбочина и чудна сила. Той й беше показал страна от характера си, която тя не беше виждала преди.
И все пак, страна, която не й се искаше да вижда.
Осъзнаването на този факт я сполетя внезапно и толкова силно, че не беше възможно да се отхвърли. Брадфорд беше прав: тя беше използвала неговото пиянство като причина за своето дистанциране. От първия момент на тяхното запознанство беше усетила, че под небрежния му маниер се крият сила и интелигентност. Това беше предизвикало гнева й, а после я беше…
Предпазливост. Замести с тази дума другата, която първа изплува в съзнанието й. Само предпазливост.