— Помощта може да бъде доста по-неприятна от лечението. Аз не…
Видя решителността, която очите й излъчваха, и се предаде:
— Господи, прави каквото искаш.
Тя седна на петите си.
— Не че много искам да направя нещо за теб. Но мисля, че такъв е дългът ми, след като…
Тя спря, преди да направи признанието.
— След като ме накара да яздя жребеца — довърши той.
Тя не се опита да отрече.
— Беше грешка. Не бях помислила добре. Лани казва, че това е един от главните ми недостатъци и че понякога може да бъде много опасен.
— И коя е Лани? Сестра ти?
— Моя приятелка.
— Значи твоята приятелка е много наблюдателна. — Погледът му обходи лицето й. — Защо го направи? Знаеше, че конят ще се опита да ме хвърли.
— Не бях сигурна — прошепна тя. — Той те хареса. Той е мой, но теб те хареса.
— А това му е забранено? Колко егоистично от твоя страна!
— Аз го обичам — простичко каза тя. — Той е всичко, което имам. Страхувах се.
— Знам.
Той се усмихваше леко и тя разбра, че по някакъв начин е успял да усети какви чувства я вълнуват. Нима бе толкова лесно да се прозре в душата й? Вероятно. Не се беше научила да крие чувствата си. Бързо извърна глава и премести ръцете си от ребрата към корема му.
— Когато те видях как го извеждаш от палмовата горичка, помислих, че трябва да си Кахуна.
— Кахуна? — Той поклати глава. — Не, не съм един от вашите островни жреци и магията не ми е подвластна.
— Никога преди, с никого, той не се е държал така. Седем месеца изминаха, докато ми разреши да оставам в конюшнята при него.
— Значи ти си свършила трудната работа. За мен остава само да те следвам.
Той не беше от мъжете, които биха могли спокойно да следват някого. Тя изпита топло чувство към този човек. Той явно можеше и други неща, освен да се присмива.
— Аз притежавам дарба. Казах ти, конете ме обичат. Може би разбират, че имам същите животински инстинкти като тях, че сме сродни души. — Той се усмихна накриво. — Което ми напомня да ти кажа, че може би ще е по-мъдро да не ме докосваш повече.
— Защо? Не съм свършила.
— Но аз вече съм започнал. — Той я погледна право в очите и грубо й каза: — Ти може и да си девствена, но не си някоя невежа госпожица. Знаеш какво възбужда мъжа. Започвам да забравям колко си малка и да си мисля за това, колко тясна трябва да си. Махни ръцете си от мен!
Изведнъж тя осъзна, че коремните му мускули са стегнати и неподатливи на натиска на дланите й. Руменина заля бузите й Отдръпна ръцете си.
— Ти си грубиянин. Аз просто се опитвах да ти помогна.
— Ако не ти вярвах, щеше да бъдеш под мен, а не над мен. — Той седна и уморено добави: — Тичай обратно до селото си и остани там.
Обидена, тя скочи на крака.
— И аз не искам да остана с теб. Вече доста дълго време прекарах тук. — Тя се доближи до коня си. — И Капу щеше да има право, ако те беше стъпкал в пясъка. Трябваше да го оставя.
— Но не го остави. — Той също се изправи на крака. — Както вече казах, ти имаш нежно сърце. Това е много опасен недостатък за жена, която иска да запази своята независимост. — Той срещна погледа й и продължи: — Да не говорим пък за нейната девственост.
Гневът й отново започна да се надига. Тя впи поглед в него. Защо ли продължаваше да стои там? Трябваше да го остави сам, както той й беше наредил. Сигурна беше, че не иска да бъде повече в неговата компания.
Топлият бриз повдигна черната му коса и откри челото му, прилепи ризата по тялото му. Това беше същият вятър, който беше галил голите й гърди и рошил косите й над слепоочията. Изведнъж тя ясно усети соления дъх на морето, ритмичния шум на вълните, разбиващи се в брега, песъчинките под босите си крака. Въздухът беше станал гъст и тя едва дишаше.
— Тръгвай! — остро й каза той.
Ръцете й трепереха, докато се качваше на гърба на коня. Капу щеше вече да потегли в галоп, когато тя забеляза колко бледо е лицето му. Поколеба се, но все пак запита:
— Сигурен ли си, че не си ранен сериозно?
Той си пое дълбоко дъх и отговори, като особено старателно изговаряше думите:
— Не съм ударен лошо, Каноа.
Неочаквана усмивка прогони мрачността от лицето му, после той сведе глава и й се поклони:
— Не бих казал, че освен удоволствието от срещата ми с теб не е имало и други чувства, но със сигурност ми беше много интересно да се запознаем. Хайде, тръгвай.
Той подплаши Капу и конят, изненадан, рязко потегли.
— И, дяволите да те вземат, ако мислиш да ходиш полугола, не се приближавай до брега, преди да сме си заминали — извика той след нея. — Някои от моите моряци може и да не те попитат на колко си години.
Тя измина няколко метра надолу по брега и едва тогава се осмели да погледне през рамо. Той все още стоеше там, където го беше оставила, и гледаше след нея.