Той си тръгна тъй внезапно, както беше дошъл. Вървеше с обичайната си шеметно бърза походка. Мусаши дори не можа да му благодари или да уговори следваща среща.
За миг Мусаши се беше вторачил в отдалечаващата се фигура. После внезапно се втурна след него.
— Свети отче — извика той, — не забрави ли нещо?
Докато изричаше това, Мусаши потупа сабята си.
— Какво? — попита Никан.
— Не ми каза нито дума за напътствие. И понеже няма как да знам дали ще те видя отново, бих се радвал, ако ми помогнеш с някакъв мъничък съвет.
Беззъбата уста на игумена издаде добре познатия на Мусаши пращящ смях.
— Нима все още не си разбрал? — попита старецът. — Единственото, което трябваше да ти кажа е, че си прекалено силен. Ако продължаваш да се гордееш със силата си, няма да доживееш тридесет. Поради тази причина много лесно можеше да бъдеш убит днес. Помисли върху това. И реши как да се държиш в бъдеще.
Мусаши стоеше онемял.
— Днес ти постигна нещо, но то не беше добре изпипано, не беше обмислено от всички страни. Още си млад, тъй че нямам право да те виня, но знай — груба грешка е ако мислиш, че Пътят на самураите се състои единствено от демонстриране на сила. Освен това, аз съм склонен да правя същата грешка, така че нямам право да ти говоря по тези въпроси. Трябва да следваш пътя на Ягю Секишусай и господаря на Изе, Коизуми. Секишусай беше мой учител, а господарят Коизуми негов. Ако ги приемеш като пример за подражание и се опиташ да вървиш по пътеката, която те следваха, може и да намериш истината.
Когато гласът на Никан замлъкна, Мусаши, който беше забил поглед в земята, изправи глава. Старият монах вече беше изчезнал.
Имението Коягю
Долината Ягю е разположена в подножието на връх Касаги на североизток от Нара. В началото на седемнадесети век там имаше процъфтяващо малко селище. То беше твърде голямо, за да бъде определено просто като село, но и не дотам многобройно и оживено, за да се нарече град. Можеше без проблеми да бъде наречено село Касаги, но вместо това местните използваха названието имението Камбе, наследено от отминалата епоха на големите частни господарски владения. В центъра се намираше Главната Къща — крепост, която беше едновременно символ на стабилно управление и културен център на областта. Беше заобиколена от каменни укрепления, останки от древни крепостни стени. Местните, както и дедите на техните господари, от десети век насам удобно се бяха разположили в областта. Сегашният управник беше наследствен земевладелец, който наред с другата си дейност се беше заел и да разпространява културата. Той беше готов да жертва живота си, за да защити земята си. В същото време внимателно избягваше да се замесва сериозно в междуособиците и спречкванията на господарите от другите феодални имения. Накратко, областта беше спокойна и управлявана мъдро.
Тук не можеха да се открият следите на разложение на нравите и упадък, които обикновено носеха със себе си свободните самураи. По това областта се различаваше съществено от Нара, където древни храмове, известни в историята и фолклора, биваха зарязвани и оставяни на разруха. Подривни елементи просто не се допускаха на територията на областта.
Самата природа наоколо водеше война с грозното в живота. Планинската верига Касаги беше еднакво ослепително красива както по здрач, така и при изгрев. Водата беше чиста и бистра — идеална вода, както казваха, за правене на чай. Наблизо цъфтяха сливовите градини на Цукигазе. А славеите пееха от сезона на топящите се снегове до този на бурите и дъждовете. Гласчетата им бяха кристалночисти като водите на планинските извори.
Някога един поет беше казал, че „там, където се е родил веднъж герой, планините и реките винаги са свежи и чисти“. Ако в долината Ягю не се беше родил нито един герой, думите на поета щяха да звучат нелепо. Но тук наистина беше родното място на много герои. Родът на господарите Ягю е най-доброто доказателство. В този велик дом дори прислужниците бяха с потекло. Много от тях бяха дошли от оризовите полета, след като се бяха отличили в някоя битка. В господарския дом те се бяха превърнали във верни и способни помощници.
Ягю Мунейоши Секишусай вече се беше оттеглил и живееше в малка планинска къща недалеч от Главната Къща. Вече не проявяваше какъвто и да е интерес към местното управление и дори не беше в течение кой е управител в момента. Имаше множество синове и внуци, а също и доста подчинени, на които можеше да разчита. За свое успокоение беше приел, че хората днес са управлявани така мъдро, както по негово време. Когато Мусаши пристигна там, бяха изминали десетина дни от боя при Ханя. Пътьом той беше посетил няколко храма, Касагидера и Джоруриджи, където бе видял реликви от епохата Кему. Влезе в местния хан с намерение да остане няколко дена и да си почине — физически и душевно.