Неофициално облечен, един ден той взе Джотаро и двамата отидоха на разходка.
— Забележително! — възкликна Мусаши, докато погледът му блуждаеше над посевите по ливадите и покрай работещите земеделци. — Забележително — повтори той.
Накрая Джотаро не се стърпя:
— Кое е забележително?
Най-забележителен според него беше начинът, по който Мусаши говореше сам на себе си.
— Откакто напуснах Мимасака, обиколих провинциите Сецу, Каваши и Изуми, бях в Киото и Нара, но никъде не видях място като това.
— Е, и какво от това? Какво толкова му е различното?
— Най-напред, тук планините са пълни с дървета.
Джотаро се изсмя:
— Дървета? Та дървета има навсякъде. Не е ли така?
— Да, но тук е различно. Всички дървета в Ягю са стари. Това означава, че тук от години не е имало война, не са вилнели вражески орди, изгаряйки и съсипвайки горите. Означава още и че не е имало и глад, или поне от много, много отдавна.
— Това ли е всичко?
— Не. Полетата също са зелени. А тазгодишният ечемик е добре омачкан, за да се заздравят корените му и да може да расте добре. Слушай! Не чуваш ли шума от въртящи се колела? Сякаш го чувам от всяка къща. И не забелязваш ли, че когато минават добре облечени пътници, земеделците не ги гледат със завист?
— Нещо друго?
— Както можеш да забележиш, тук има много млади момичета, които работят на полето. Това означава, че областта е богата, че тук хората живеят спокоен и нормален живот. Децата им растат здрави, на старите хора се гледа с дължимото уважение, а младите мъже и жени не напускат родното си място, за да се скитат без подслон по чужди градове и села. Сигурно е, че господарят на областта е богат човек. И че сабите и копията в оръжейната му са добре излъскани и в изрядно състояние.
— Не виждам нищо интересно във всичко това — оплака се Джотаро.
— Хм, не бих си и помислил, че ще видиш.
— Както и да е, не си дошъл тук, за да се наслаждаваш на пейзажа, нали? Няма ли да се биеш със самураите от Коягю?
— Боят не е единственото нещо в Изкуството на Войната. Хората, които разсъждават по този начин и мислят единствено за храната и подслона си, са направо нехранимайковци. Истинският ученик е зает много повече да тренира мисълта си и да възпитава духа си, отколкото да развива бойни умения. Той трябва да изучава най-различни неща — география, напояване, човешки чувства, обичаи и поведение, отношения с господаря на областта. Той трябва да се интересува от всичко, което става в крепостта, а не само от това, което става извън нея. Всъщност сериозният ученик иска да отиде навсякъде, където може и да научи възможно най-много неща.
Мусаши разбираше, че тази лекция не е особено интересна за Джотаро. Но той чувстваше необходимост да бъде честен с момчето и да не му отговаря половинчато. Не проявяваше нетърпение към многобройните му въпроси. Докато вървяха, продължи да му отговаря задълбочено и подробно.
Когато видяха всичко, което можеше да се види от външната страна на крепостта Коягю, след като разгледаха добре долината, те се върнаха в хана.
В околността имаше само един хан, но беше достатъчно просторен. Пътят беше отсечка от главния път Ига. Много хора, тръгнали на поклонение към Джоруриджи или Касагидера прекарваха по една нощ тук. Всяка вечер десетина товарни коня можеха да се видят вързани за дърветата близо до входа или под главната стряха.
Прислужницата, която им показа стаята, ги попита:
— Разходихте ли се наоколо?
Със своите планински панталони тя можеше спокойно да мине за момче, ако не беше червеното женско оби. Без да дочака отговор, тя додаде:
— Ако желаете, можете да се изкъпете.
Мусаши се запъти към банята, докато Джотаро, почувствал, че е намерил нов приятел на своята възраст, попита:
— Как се казваш?
— Не знам — отвърна момичето.
— Трябва да ти има нещо, щом не си знаеш името.
— Коша.
— Какво смешно име.
— Какво толкова му е смешното? — придружи с въпрос удара си Коша.
— Тя ме удари! — извика Джотаро.
По сгънатите дрехи на пода във вестибюла Мусаши разбра, че в банята има още някой. Той се съблече и отвори вратата на задимената баня. Вътре имаше трима души, които разговаряха лениво. При вида на мускулестото му тяло, те изведнъж замълчаха.
Мусаши с доволна въздишка се отпусна в басейна. Горещата вода преля под тежестта на шестстъпковото му туловище. Това изненада, по някаква причина, тримата мъже. Единият от тях го погледна право в очите. Мусаши бе подпрял глава на ръба на басейна и бе притворил очи.