— Не мога да върша подобни гадости — простичко казваше Секишусай.
И това беше самата истина. Всъщност той не беше изоставил самото Изкуство на Войната. В нишата на стаята му висеше написано от него стихотворение. То гласеше:
Когато Иеясу го покани в Киото, Секишусай намери, че е невъзможно да откаже и след дълги години на пълно усамотение, се появи, за да направи първото си посещение в двора на шогуна. Взе със себе си петия си син, Муненори, който беше на двадесет и четири, а също и шестнадесетгодишния си внук Хього. Иеясу не само с внимание прие в имението си многоуважавания стар воин, но и му предложи да стане наставник по бойни изкуства на шогуните Токугава. Секишусай оцени оказаната му чест, но отклони предложението, като се извини с напредналата си възраст. Вместо това предложи мястото му да заеме Муненори. Иеясу се съгласи.
Наследството, което Муненори отнесе със себе си в Едо включваше повече от превъзходни бойни умения. Освен това баща му се беше постарал да го запознае с някои от онези тънкости на Изкуството на Войната, които даваха възможност на един управник да ръководи мъдро страната си.
Секишусай гледаше на Изкуството на Войната като на средство за управление на хората, но наред с това то беше и начин да овладееш себе си. Това той беше научил от Коизуми, който, както Секишусай обичаше да казва, беше бог-пазител на имението Ягю. Документа, който Коизуми беше дал на Секишусай като свидетелство за неговото перфектно владеене на стила за бой със саби Шинкаге, се пазеше на една лавица в стаята му заедно с четиритомния учебник по бойни техники, подарък от неговия учител. На годишнините от смъртта на Учителя Коизуми, Секишусай никога не забравяше да принесе дар пред тези безценни свои притежания.
Освен описания на тайните техники на училището Шинкаге, учебникът съдържаше и илюстрации, всички рисувани от ръката на самия Коизуми. Дори сега, вече оттеглил се, Секишусай с огромно удоволствие разгръщаше свитъците и ги разглеждаше. Всеки път с ново изумление преоткриваше изобразеното и се възхищаваше на умението, с което учителят му си е служил с четката. На илюстрациите бяха изобразени хора, които се биеха във всевъзможни стойки и позиции. Когато Секишусай ги разглеждаше, му се струваше, че великите майстори всеки момент ще слязат от небесата и ще заживеят с него в малката му планинска къща.
Първото посещение на Учителя Коизуми в Крепостта Коягю беше по времето, когато Секишусай беше на тридесет и седем-осем години. Тогава той все още кипеше от бойни страсти и амбиции. Негова Светлост дойде придружен от двама свои племенници — Хикида Бунгоро и Судзуки Ихаку. Той беше тръгнал на обиколка из страната в търсене на майстори на бойните изкуства. Така един ден се появи в Ходзоин. Това се случи по времето, когато Иней често посещаваше крепостта Коягю. Иней каза на Секишусай за предстоящото посещение. Така се сложи началото на тяхната връзка.
Три последователни дни Секишусай и Коизуми се срещаха на бойната площадка. При първата им схватка Коизуми обяви предварително къде ще напада и следеше противникът му да прави точно онова, което му е казано.
Това се повтори и на следващия ден. С наранено достойнство Секишусай се зае да обмисля как да промени нещата третия ден.
Когато видя, че е променил стойката си, Коизуми кротичко каза:
— Така няма да стане. Ако ще правиш така, аз пък ще ти отвърна с това.
Без повече церемонии той нападна и победи Секишусай за трети път. От този ден нататък Секишусай забрави егоистичното си отношение към сабята. По-късно си припомняше, че това е била първата му среща с истинското Изкуство на Войната.
По настояване на Секишусай, Коизуми остана в Коягю шест месеца. През това време Секишусай се беше отдал на учението със страстта на новопокръстен. Когато накрая се разделиха, Учителят Коизуми каза:
— Аз все още не съм постигнал съвършенството. Ти си млад, и трябва да опиташ да го направиш.
След това постави на Секишусай следната дзен загадка: „Какво е бой със сабя без сабя?“
Секишусай мисли върху това дълги години. Оглеждаше го от всички възможни страни. Най-накрая стигна до задоволителен отговор. Когато Учителят Коизуми отново му дойде на посещение, Секишусай го поздрави с бистър, спокоен поглед и предложи да се бият. Негова Светлост му хвърли бърз изпитателен поглед, след което каза:
— Не, няма смисъл. Ти си намерил истината.
След това му връчи свидетелството и четиритомния учебник. Така се роди училището Ягю. От своя страна това даде началото на новия спокоен живот на Секишусай, който той водеше на старини.