— Къде си мислиш, че отиваш? — извика Кимура, пресрещайки Мусаши и протегна ръце да го спре. — Килиите не са натам. Те са точно в обратната посока. Върни се веднага!
— Не! — извика в отговор Мусаши.
Погледна надолу към Джотаро, който вървеше плътно до него, и му каза да застане под един бор в градината пред кулата. Около дървото имаше внимателно разстлан бял пясък.
Джотаро на бегом се измъкна изпод ръкава на Мусаши и се скри зад дървото, като през цялото време се мъчеше да отгатне какво е намислил учителят му. Споменът за проявената от него смелост в боя при Ханя се върна в мислите му. През тялото му премина тръпка на радост.
Кидзаемон и Дебучи застанаха от двете страни на Мусаши и се опитаха да го накарат да върви в избраната от тях посока. Мусаши не помръдна.
— Тръгвай!
— Няма!
— Смяташ да се съпротивляваш ли?
— Да!
Кимура изгуби търпение и понечи да извади сабята си, но по-старшите от него Кидзаемон и Дебучи му заповядаха да спре.
— Какво ти става? Какво смяташ да правиш?
— Имам намерение да се срещна с Ягю Секишусай!
— Да се срещнеш с кой?
Дори през ум не им беше минало, че този побъркан младок можеше дори да си помисли за подобна нелепост.
— И какво, ако се срещнеш с него?
— Аз съм млад, изучавам бойните изкуства. Една от целите в живота ми е да получа урок от майстора на училището Ягю.
— Ако това е, което си искал, защо просто не ни попита?
— Не е ли истина, че Секишусай не приема абсолютно никой и не дава уроци на скитащи ученици?
— Да, така е.
— Какво друго ми остава тогава, освен да го предизвикам? Разбира се, наясно съм, че дори и да успея, той вероятно няма да пожелае да наруши принципите си. Затова реших да отправя предизвикателството си към цялата крепост и да се бия с всички.
— С всички? — в хор възкликнаха четиримата.
Кидзаемон и Дебучи все още го държаха за ръцете.
А Мусаши гледаше нагоре в небето. Чу се звук като от пляскане на крила. От тъмнината излетя орел и с тялото си закри връх Касаги. Гигантският силует затули звездите, преди птицата да се спусне надолу към покрива на склада за ориз.
Думата „битка“ прозвуча доста театрално, някак смешно дори в ушите на четиримата. Но за Мусаши тя едва побираше смисъла на онова, което, според него, предстоеше да се случи. Той не говореше за двубой, чийто изход ще се реши единствено от техническите умения на участниците в него. Това, за което мислеше, беше истинска и всеобща война, в която всеки трябваше да даде всичко от себе си — до последното зрънце дух и способности. Война, в която щяха да се решат съдбите им. Битката между две армии, макар и различна по форма, по същност беше най-близо до това, което Мусаши си представяше. Беше просто: един мъж обявяваше война на една крепост. Волята му беше заявена с твърдостта и устойчивостта, с която стоеше на краката си. Окончателността на решението му направи възможно думата „битка“ да звучи съвсем естествено.
Четиримата мъже с напрежение се взираха в лицето му. Отново се запитаха дали у него е останала поне капчица разум. Кимура прие предизвикателството му. Той захвърли във въздуха сламените си сандали и нави ръкавите на хакамата си. После каза:
— Чудесно! На този свят най-много обичам да се бия! Не мога да те посрещна с почести и фанфари, но мога да се бия с теб. Шода, Дебучи, дайте го насам.
Кимура пръв би предложил да накажат Мусаши, но до този момент опитваше да се сдържа. Сега вече чашата на търпението му преля.
— Хайде! — подкани той. — Оставете го на мен!
В същия миг Кидзаемон и Дебучи бутнаха Мусаши. Той залитна четири-пет крачки напред към Кимура, който отстъпи крачка назад, вдигна лакът пред лицето си и сръчно замахна със сабята надолу към олюляващото се тяло на Мусаши. Докато острието разсичаше въздуха, се чу звук като от изсипване на пясък.
В същия миг се чу вик — не от Мусаши, а от Джотаро, който беше напуснал позицията си зад бора. Източникът на странния шум беше шепата пясък, която той хвърли.
Като предположи, че Кимура ще изчисли времето на падането му, за да нанесе по-добър удар, Мусаши съзнателно ускори движението и в момента на удара беше значително по-близо до своя противник, отколкото той очакваше. Така сабята изсвистя в празното пространство и се удари в пясъка.
Двамата отскочиха назад и се отдалечиха на четири-пет крачки. Настъпи напрегната тишина, в която противниците се гледаха един друг предизвикателно.
— Ще се случи нещо, което си заслужава да се види — каза меко Кидзаемон.
Макар да не участваха в двубоя, Дебучи и Мурата се преместиха и заеха защитни позиции. Това, което видяха досега, доказваше способностите на Мусаши като боец. Атаката и последвалото мигновено възстановяване на позицията ги убеди, че той е достоен противник на Кимура.