Осуги все така седеше в официална поза на възглавницата върху пода с чинно кръстосани нозе. Сега тя сключи ръцете си в скута и с изражение на разярена тъща се впусна в обвинения:
— Що за нещо е това? Нима очаквате да повярвам, че още не сте чули за идването на брат ви? Не разбирате ли, че аз съм майка на момчето, което вашият непрокопсаник подмами да тръгне с него на война? Не знаете ли, че Матахачи е продължителят на рода и най-важният човек в семейство Хониден? Тъкмо вашият брат прелъга сина ми да тръгне към смъртта си. Ако Матахачи е убит, вашият брат е негов убиец и ако той си мисли, че ще може просто да се промъкне обратно у дома си и всичко това да му се размине…
Старицата млъкна, само колкото да си поеме дъх и след това очите й пак яростно засвяткаха.
— А вие? След като той е имал дързостта да се примъкне обратно тук сам, защо вие, по-голямата му сестра, не го пратихте веднага при мен? Възмутена съм и от двамата. Да се отнасяте към една възрастна жена с такова неуважение. За кого ме вземате?
Пак спря за въздух и поде отново:
— Щом вашият Такедзо се е върнал, върнете ми и моя Матахачи. И ако това не може да стане, най-малкото, което може да сторите, е да ми доведете този дявол тук и да го накарате да обясни какво се е случило с любимото ми момче и къде е то. Веднага!
— Но как мога да направя това? Той не е тук.
— Това е чиста лъжа! — кресна Осуги. — Трябва да знаете къде е!
— Казвам ви, че не зная! — възпротиви се Огин.
Гласът и трепереше, а очите й бяха пълни със сълзи. Приведе се напред. Единственото й желание сега беше баща им да бе още жив.
Изведнъж от вратата към терасата се чу изпукване, последвано от шум на бягащи нозе.
Очите на Осуги проблеснаха, а Оцу понечи да се изправи, но последва писък, от който косите на всички настръхнаха — надали човешкият глас би могъл да звучи по-близо до животински вой.
— Хванете го! — извика някакъв мъж.
Последва шум от още няколко тичащи покрай къщата чифта нозе, заедно с пукане на съчки и шумолене на бамбук.
— Такедзо е! — извика Осуги.
Скочи на крака, втренчи се ядосано в коленичилата Огин и изфуча:
— Знаех си, че е тук. Всичко ми беше ясно като бял ден. Не знам защо се опитвахте да го скриете от мен, но запомнете, че не ще забравя това.
Стрелна се към вратата и с трясък я отвори. При вида на това, което зърна навън, без друго бледото й лице побеля още повече. На земята по гръб лежеше млад човек с бойни наколенници, явно мъртъв, но с все още течаща от очите и ноздрите му прясна кръв. Като се съди по вида на разбития му череп, някой го бе погубил с един-единствен удар на дървена сабя.
— В-вън… има мъртвец! — заекна Осуги.
Оцу изнесе една лампа на терасата и застана до Осуги, която ужасена се взираше в трупа. Не беше нито Такедзо, нито Матахачи, а някакъв непознат и на двете им самурай.
— Кой може да го е направил? — прошепна Осуги.
После се обърна бързо към Оцу и добави:
— Да се прибираме у дома, преди да сме се оказали замесени в нещо лошо.
Оцу обаче не можеше да се реши да тръгне. Старицата изговори толкова лоши неща. Нямаше да е честно към Огин да я напуснат, преди да са се извинили по някакъв начин. В случай, че Огин е излъгала, Оцу чувстваше, че тя трябва без съмнение да е имала добро основание за това. Като реши, че трябва да остане и да поуспокои Огин, тя каза на Осуги, че ще се прибере по-късно.
— Прави каквото знаеш — отвърна рязко старата жена и тръгна да си върви.
Огин любезно й предложи един фенер, но Осуги с гордо негодувание отказа.
— Знайте, че главата на семейство Хониден не е толкова оглупяла от годините, че да има нужда от светлина да я води.
И тя подви краищата на кимоното си, излезе от дома и решително тръгна през сгъстяващата се мъгла.
Недалеч от къщата един мъжки глас й извика да спре. Човекът стоеше с извадена сабя, а крайниците му бяха покрити с доспехи. Явно бе от редовните самураи, каквито не се срещаха обикновено в селото.
— Не идвате ли току-що от къщата на Шимен? — попита той.
— Да, но…
— Вие от семейство Шимен ли сте?
— С положителност не! — отвърна рязко Осуги и размаха ръка в знак на отрицание. — Аз оглавявам самурайското семейство, което живее отвъд реката.
— Това значи ли, че сте майката на Хониден Матахачи, който заедно с Шимен Такедзо взе участие в битката при Секигахара?
— Да, така е, но моят син не отиде там по собствено желание. Онзи дявол го подлъга да тръгне с него.
— Дявол ли?
— Онзи там… Такедзо!
— Разбирам, че хората в селото не обичат особено Такедзо.
— Не го обичат ли? Смешно. Та вие не сте виждали такъв негодник! Не можете да си представите какви грижи имаме у дома, откакто моят син тръгна с него.