— Копелета! Животни! — изръмжа той.
В отсъствието на действителен прицел за неговата ярост размаха със свистене във въздуха сабята си от черен дъб и пречупи дебел клон от едно голямо дърво. Бялата мъзга, която потече от кората, му напомни мляко на кърмеща майка. Изправи се и се загледа. Той няма майка, самотен е. Вместо да му внушават утеха, дори течащите потоци и заоблените хълмове на родното място сякаш му се присмиваха.
— Защо всички в селото са против мен? — зачуди се момчето. — Веднага щом ме видят, отиват да ме издадат на стражите в планината. Като ги види човек как бягат, щом ме зърнат, ще си помисли, че съм бесен.
От четири дни се криеше в планината Санумо. Сега, през булото на обедната мъгла, можеше да различи бащината си къща, където живееше сама сестра му. Долу, точно под него, се беше сгушил храмът Шиподжи и покривът му стърчеше над дърветата. Знаеше, че не може да се доближи до нито едно от двете места. Когато дръзна да отиде близо до светилището на рождения ден на Буда, въпреки тълпата бе изложил на опасност живота си. Щом чу да викат името му, нямаше друг избор, освен да побегне. Освен че искаше да спаси собствената си кожа, знаеше, че ако го открият, това ще донесе неприятности на Оцу.
Снощи, когато се промъкна скришом до къщата на сестра си, за лоша участ там се оказа майката на Матахачи. Остана известно време отвън, като се опитваше да стъкми обяснение за местонахождението на Матахачи, но докато наблюдаваше сестра си през един процеп във вратата, войниците го забелязаха. Отново трябваше да побегне, без да му се е удало да говори с някого. След това произшествие самураите на Токугава, както изглеждаше от планинската му наблюдателница, го търсеха много старателно. Бяха сложили постове на всеки път, по който би могъл да мине, докато в същото време селяните образуваха отряди, които да пребродят планината.
Питаше се какво ли мисли за него Оцу и подозираше, че дори тя може да се е обърнала против него. Изглежда всички в селото му го смятаха за враг — за него нямаше изход.
„Трудно ще е да кажа на Оцу истинската причина, заради която не се върна годеникът й, помисли си Такедзо. Може би по-добре да обясня всичко на старицата… Точно така! Ако й разкажа всичко, тя може по-леко да съобщи новината на Оцу. След това няма да има повече за какво да се задържам тук.“
След като взе такова решение, Такедзо пак тръгна надолу. Знаеше обаче, че няма да може да се приближи до селото, преди да мръкне. Взе два камъка, с по-големия разби малкия на дребни парчета и замери с едно от тях летяща птица. След като тя падна на земята, момчето едва изтърпя да оскубе перата й, преди да забие зъби в суровото, топло месо. Докато разкъсваше птицата, продължи напред, но внезапно чу сподавен вик. Някой го беше забелязал и сега тичешком се отдалечаваше през гората. Ядосан от мисълта, че безпричинно го мразят и така се боят от него, че го преследват, Такедзо извика:
— Стой! — и като пантера се спусна след бягащия.
Човекът не можеше да се мери с момчето и то го настигна. Оказа се един от селяните, които идваха в планината да горят дървени въглища. Такедзо го познаваше по лице. Сграби го за яката и го завлече на една малка полянка.
— Защо бягаш? Не ме ли познаваш? От вашите съм, Шимен Такедзо от Миямото. Няма да те изям жив. Нали знаеш, че е много нелюбезно да бягаш от някого, без дори да си го поздравил?
— Д-д-да, господине.
— Седни!
Такедзо пусна ръката на мъжа, но този понечи да побегне, което накара момчето да го срита отзад и да замахне, сякаш се канеше да го удари с дървената си сабя. Селянинът се сгърчи на земята като пребито псе и покри главата си с ръце.
— Не ме убивайте! — извика той жално.
— Само отвърни на това, което те питам, става ли?
— Ще ви кажа всичко — само не ме убивайте! Имам жена и семейство.
— Никой няма да те убива. Хълмовете наоколо сигурно са пълни с войници, така ли е?
— Да.
— Добре ли държат под око Шиподжи?
— Да.
— И днес ли хората от селото са тръгнали да ме търсят?
Мълчание.
— Ти от тях ли си?
Мъжът скочи на крака и заклати глава като глухоням.
— Не, не, не!
— Стига — кресна Такедзо, сграбчи мъжа здраво за врата и попита: — А сестра ми?
— Коя сестра?
— Моята сестра, Огин, от семейство Шимен. Не се прави на онемял. Обеща да ми отговаряш на въпросите. Не се сърдя на селяните, че се опитват да ме хванат, защото ги принуждават самураите, но съм сигурен, че те няма да сторят нищо лошо на нея. Или напротив?