Оклюмал, офицерът се подчини.
— Разбира се, вие познавате книгата „Изкуството на войната“ от военачалника Сун Цзъ, този прочут китайски трактат за бойната стратегия, нали? Допускам, че всеки военен с вашия висок чин трябва отблизо да познава такава важна книга. Във всеки случай, споменавам я, понеже бих искал да ви дам урок, с който да онагледя един от основните принципи на този труд. Искам да ви науча как да уловите Такедзо, без да губите още от хората си или да причинявате на селяните повече щети, след всичко, което вече сте им сторили. И тъй като това е във връзка с вашите служебни задължения, трябва наистина да ме слушате внимателно. — Той се обърна към момичето: — Оцу, ще налееш ли на офицера още една чаша саке?
Самураят беше минал четиридесетте, значи бе с десетина години по-възрастен от Такуан. По лицата на двамата обаче сега личеше, че силата на характера не е въпрос на възраст. Речта на монаха смири по-възрастния мъж и изпари дързостта му.
— Не, не искам повече саке — отвърна той кротко. — Надявам се да ми простите. Представа нямах, че сте приятел на господаря Терумаса. Боя се, че бях много нелюбезен.
Смирението му сега бе едва ли не смехотворно, но Такуан се въздържа да го унизява повече.
— Сега да забравим за това. Искам да обсъдим как да уловите Такедзо. Нали това е, което трябва да направите, за да изпълните заповедта си и да запазите своята самурайска чест?
— Да.
— Естествено, аз знам също, че за вас е без значение, колко време ще отнеме залавянето на този човек. В крайна сметка, колкото повече продължи това, толкова по-дълго ще можете да останете в храма, да ядете, пиете и заглеждате Оцу.
— Моля ви, нека повече не става дума за това. Особено пред Негово Височество.
Воинът приличаше на дете, готово да избухне в сълзи.
— Готов съм да запазя всичко станало в тайна. Но ако продължи това целодневно тичане из планината, селяните ще бъдат много затруднени. И не само те, а и останалите хора тук. Всички в селото са прекалено разтревожени и уплашени, за да подновят обичайната си работа. Е, както аз виждам нещата, вашата грешка е, че не сте приложил подходящ подход. Всъщност не смятам, че изобщо сте имал някакъв подход. Нима не познавате „Изкуството на войната“?
— Срам ме е да го призная, но не.
— Ами трябва да ви е срам! И не трябва да се изненадвате, когато ви наричам глупак. Може да сте служител на властта, но, уви, сте необразован и напълно безполезен. Няма полза обаче да ви натяквам нещо толкова очевидно. Просто ще ви предложа нещо. Предлагам ви лично аз до три дни да уловя Такедзо.
— Вие ли да го уловите?
— Да не мислите, че се шегувам?
— Не, обаче…
— Обаче какво?
— Обаче заедно с всички подкрепления от Химеджи, селяните и пехотинците разполагаме с двеста души, които от почти три седмици претърсват планината.
— Това ми е добре известно.
— И тъй като сега е пролет, Такедзо е улеснен. По това време на годината може да намери много неща за ядене.
— Да не би тогава да мислите да чакате, докато завали сняг? Още осем месеца или повече?
— Хм, не, не смятам, че можем да си позволим такова нещо.
— Със сигурност не можете. Точно затова предлагам аз да го заловя вместо вас. Нямам нужда от помощ; мога да се справя сам. Като си помисля, обаче, може би трябва да взема със себе си Оцу. Да, двамата ще сме достатъчни.
— Нали не говорите сериозно?
— Ще замълчите ли, моля! Да не би да искате да кажете, че Такуан Сохо през цялото време си прави само шеги?
— Извинете.
— Както казах, вие не познавате „Изкуството на войната“ и това, по мое мнение, е най-важната причина за вашия жалък провал. Аз от друга страна може да съм прост духовник, но смятам, че разбирам Сун Цзъ. Имам само едно условие и ако не се съгласите, ще трябва да се отдръпна и да ви гледам как се блъскате, докато падне сняг и може би — докато падне и главата ви.
— Какво е условието? — попита предпазливо офицерът.
— Ако ви върна беглеца, да ме оставите аз да реша съдбата му.
— Какво ще рече това?
Самураят подръпна мустака си. През ума му премина върволица от мисли. Как може да е уверен, че този странен монах не го мами от край до край? Макар и да говори красноречиво, може да е съвсем луд. Не може ли да се окаже приятел и съучастник на Такедзо? Да не би да знае къде се крие този? Дори и да не е така, както изглежда вероятно, не би навредило да му позволи да опита, просто за да види докъде ще стигне със своя откачен план. Сигурно в крайна сметка сам ще се измъкне от уговорените условия. И като обмисли това, офицерът кимна в знак на съгласие.