— Писмото не ме безпокои — отвърна Оцу, — но какво да правя с парите?
Тя подаде златото на Такуан.
— Това са доста пари — каза той, като претегли монетата в ръката си.
— Точно това ме тревожи.
— Не се грижи. Никога не ми е било трудно да се освободя от пари.
Такуан заобиколи храма и излезе отпред, където имаше поставена кутия за подаяния. Приготви се да пусне монетата вътре и я допря до челото си в знак на благоговение пред Буда. После промени решението си.
— Като размисля, запази я ти. Смея да твърдя, че няма да ти попречи.
— Не я искам. Само ще ми донесе неприятности. Може по-късно да ме разпитат за нея. Най-добре да се преструвам, че никога не съм я видяла.
— Това злато, Оцу, вече не принадлежи на Аоки Тандзаемон. То е дошло в дар за Буда и Буда го дарява на теб. Пази го за късмет.
Без повече възражения Оцу пъхна монетата в обито си; после, като вдигна поглед към небето, отбеляза:
— Ветровито, а? Питам се дали довечера ще вали. От толкова дълго не е валяло.
— Пролетта почти свърши, значи ни чакат големи порои. Ще трябва да отнесат всички мъртви цветя, да не говорим, че ще облекчат скуката на хората.
— Но ако завали силно, какво ще стане с Такедзо?
— Хм, Такедзо… — замисли се монахът.
Тъкмо когато двамата се обърнаха към кедъра, от горните клони се чу вик:
— Такуан! Такуан!
— Какво? Ти ли си това, Такедзо?
Монахът присви очи, за да погледне нагоре в дървото, а Такедзо го заля оттам с поток от злословия:
— Нерез в монашески образ! Мръсен измамник! Ела застани тук отдолу! Имам да ти казвам нещо!
Вятърът яростно клатеше кедровите клони и гласът стигаше до тях накъсан и глъхнещ. Листата се носеха около ствола и към вдигнатото нагоре лице на Такуан.
Монахът се изсмя.
— Виждам, че още си премного жив. Това е добре — добре за мен. Надявам се да не е просто привидна жизненост, само понеже знаеш, че скоро ще умреш.
— Млъквай! — кресна Такедзо, пълен не толкова с жизненост, колкото с яд. — Ако ме беше страх да умра, щях ли да стоя неподвижен, докато ме връзваше?
— Направи това, понеже аз съм силен, а ти — слаб.
— Това е лъжа и ти го знаеш!
— Тогава ще ти го кажа с други думи. Аз съм умен, а ти си неописуемо глупав!
— Може и да си прав. Със сигурност беше глупаво от моя страна да се оставя да ме уловиш.
— Недей да се извиваш толкова, дървесна маймунке! Нямаш полза от това, само ще се разкървавиш, ако ти е останала кръв и честно казано, доста неблаговидно е.
— Слушай, Такуан!
— Слушам те.
— Ако в планината бях поискал да се бием, лесно можех да те размажа с един крак, като краставица.
— Това не е много ласкателно сравнение. Във всеки случай ти не го направи, така че по-добре остави тези мисли. Забрави каквото стана. Много е късно да съжаляваш.
— Ти ме подмами с гръмките ти монашески приказки. Доста подло беше това, копеле. Накара ме да ти се доверя и после ме предаде. Да, оставих те да ме уловиш, но само понеже мислех, че си по-различен от другите. Никога не съм очаквал такова унижение.
— Давай по същество, Такедзо — отвърна нетърпеливо Такуан.
— Защо постъпваш така с мен? — изкрещя сламеното чучело. — Защо просто не ми отрежеш главата и с това да се свърши? Мислех си, че ако трябва да умра, по-добре да оставя теб да избереш начина, вместо това да направи онази кръвожадна сган. Макар да си монах, ти твърдиш, че разбираш Пътя на самураите.
— О, разбирам го, бедно ми заблудено момче. Много по-добре от теб!
— Щеше да е по-добре да оставиш селяните да ме довършат. Те поне са хора.
— Това ли беше единствената ти грешка, Такедзо? Не е ли почти всичко, което някога си правил, един вид грешка? Докато висиш там, защо не се опиташ да поразмислиш малко за миналото?
— Я млъквай, лицемер такъв! Не се срамувам заради нищо! Майката на Матахачи може да ме нарича както си иска, но той е мой приятел, най-добрият ми приятел. Смятах за мой дълг да дойда да кажа на старата вещица какво е станало с него и какво прави тя? Опитва се да насъска тълпата да ме измъчват! Единствената причина да мина незаконно границата и да дойда тук беше, че исках да й донеса вест за нейния обичан син. Това нарушение на самурайските правила ли е било?
— Не в това е работата, тъпако! Лошото при тебе е, че дори не знаеш как да разсъждаваш. Изглежда погрешно вярваш, че ако извършиш едно храбро дело, то ще е достатъчно да те направи самурай. Е, не е така! Тази единствена проява на вярност те е убедила в собствената ти правота. Колкото по-убеден си се чувствал, толкова повече вреда си причинявал на себе си и на всички останали. И къде си сега? Уловен в клопката, която сам си постави, ето къде! — Той млъкна за малко. — Между другото, как е изгледът от там горе, Такедзо?