Мука се размърда от обедната си дрямка, отиде до кладенеца и извади вода. Тъмносивото му кимоно и сивата му качулка можеха да бъдат облекло на четирийсетгодишен мъж, но той всъщност нямаше дори и трийсет. След като си изми лицето, отиде до горичката, където с един-единствен удар на сабята си отряза парче дебел бамбук.
След като изми бамбука в кладенеца, отново влезе вътре. От едната страна висяха сенници, които пазеха от праха от манежа, но тъй като от тази посока идваше и светлината, стаята изглеждаше по-малка и по-тъмна, отколкото в действителност. В единия ъгъл лежеше дъска за писане, а над нея висеше безименният портрет на някакъв дзен-монах. Мука сложи парчето бамбук в средата на дъската и пъхна цвят от повет в кухата му среда.
„Не е лошо“, помисли си, като се отдръпна назад, за да види резултата от работата си.
Седна пред масичката, взе четчицата и започна да се упражнява, използвайки за образец ръководство с четвъртити, официални йероглифи от Чу Суи-лян и отпечатък от калиграфия на монаха Кобо Дайши. Забележимо бе напреднал през прекараната тук година и знаците, които написа сега, далеч превъзхождаха онези на табелата.
— Мога ли да ви обезпокоя? — попита една жена от съседната врата, съпругата на продавача на четчици за рисуване.
— Влезте, моля — покани я Мука.
— Разполагам само с минута. Просто се чудех… преди няколко минути чух силен шум. Изглеждаше, като че се счупи нещо. Вие чухте ли го?
Мука се засмя.
— Това бях аз — отрязах парче бамбук.
— Аз пък се разтревожих. Помислих си, че нещо може да ви си е случило. Мъжът ми каза, че самураи тършуват насам-натам да ви убият.
— И да успеят, няма да има значение. Аз не струвам и три медни монети.
— Не бива да сте толкова лекомислен. Много хора биват убити за неща, които дори не си спомнят, че са извършили. Помислете колко тъжни ще бъдат всички момичета, ако нещо ви се случи.
Тя си тръгна, без да попита както обикновено: „Защо не си вземете съпруга? Не е защото не харесвате жени, нали?“
Мука все не даваше ясен отговор на този въпрос, въпреки че сам си го бе докарал, като по невнимание разкри достатъчно, за да подскаже, че би бил изгоден улов. Съседите му знаеха, че е ронин от Мимасака, който обича да учи и че известно време е живял в Киото и напоследък — в Едо. Той твърдеше, че иска да се установи в Окадзаки и да води едно добро училище. След като неговата младост, трудолюбие и честност бяха очевидни, не бе учудващо, че доста момичета, както и някои родители с подходящи дъщери, проявяваха интерес към един брак.
Тесният кръг, сред който живееше, определено се харесваше на Мука. Продавачът на четки и съпругата му се отнасяха любезно с него, жената го учеше как да готви и понякога се занимаваше с гладенето и шиенето. В края на краищата, на него му харесваше да живее сред съседите си. Всеки познаваше всеки и всички търсеха нови начини да направят живота си интересен. Винаги нещо ставаше — ако не празненство, улични танци или пък религиозни празници, то тогава имаше погребение или болен, за когото да се грижат.
Тази вечер той мина покрай къщата на продавача на четки, който вечеряше със съпругата си. Жената цъкна с език и каза:
— Къде ли отива? Сутринта преподава на децата, следобед дреме или учи и през нощите го няма. Също като прилеп.
Мъжът й се изкикоти.
— Че какво лошо има в това? Той не е женен. Не би трябвало да му завиждаш за нощните излети.
По улиците на Окадзаки, звукът на бамбукова флейта се смесваше с бръмченето на уловени в дървени клетки насекоми, ритмичното нареждане на слепите улични певци, виковете на продавачите на пъпеши и суши. Тук нямаше нищо, което да напомня забързаната навалица в Едо. Фенерите примигваха; хора се разхождаха по летни кимона. В ленивата горещина на летния ден всичко изглеждаше спокойно и на мястото си.
При минаването на Мука момичетата прошепнаха:
— Ето го — отново тръгна.
— Хм — без да обръща внимание на никого, както обикновено.
Някои от по-младите жени се поклониха на Мука, после се обърнаха към приятелките си и почнаха да обсъждат накъде ли се бе запътил.
Той продължи право напред, подмина страничните улички, където би могъл да опита предлаганите от леките жени в Окадзаки удоволствия, считани от мнозина за една от най-привлекателните страни на главния път Хокайдо. В западния край на града се спря и протегна, за да изкара горещия въздух от ръкавите си. Пред него бяха бързите води на река Яхаги и моста Яхаго, най-дългият по Хокайдо. Отиде при слабата фигура, която го чакаше до първия стълб.