— Няма смисъл да се криете — извика Мусаши. — Ако търсите мен, аз съм тук.
Вятърът бе станал доста силен и той не бе сигурен дали гласът му се е чул.
Втори изстрел даде отговор на въпроса му. Мусаши, разбира се, вече не бе на старото си място. Докато куршумът все още летеше във въздуха, той беше скочил девет стъпки към края на моста.
Вряза се помежду им. Мъжете леко се раздалечиха, като го обградиха от три страни, но им липсваше каквато и да е съгласуваност. Мусаши удари надолу с дългата си сабя към човека в средата, като едновременно с това разряза водоравно с късия си меч мъжа отляво. Третият побягна по моста, като се препъваше и отскачаше от перилата.
Мусаши го последва ходом, като вървеше от едната страна и от време на време се спираше за да се ослуша. Когато нищо друго не последва, той се прибра в дома и си легна.
На следващата сутрин двама самураи се появиха пред къщата му. Виждайки преддверието препълнено с детски сандали, те се дръпнаха по-настрани.
— Вие ли сте сенсей Мука? — попита единият. — Ние сме от дома Хонда.
Мусаши вдигна поглед от това, което пишеше и каза:
— Да, аз съм Мука.
— Миямото Мусаши ли е истинското ви име? Ако е така, не се опитвайте да го скриете.
— Аз съм Мусаши.
— Вярвам, че познавате Ватари Шима.
— Не мисля, че го познавам.
— Той твърди, че е бил на едно-две стихотворни събирания, където сте присъствали и вие.
— Сега, като споменахте, си го спомних. Срещнали сме се в дома на един общ приятел.
— Той се питаше дали не бихте дошли да прекарате една вечер с него.
— Ако търси някого, с когото да съчинява хайку, попаднал е на неподходящ човек. Въпреки че действително бях поканен на няколко подобни събирания, аз съм обикновен човек, с малко опит в подобни неща.
— Аз мисля, че това, което има предвид, е обсъждането на бойни изкуства с вас.
Учениците на Мусаши гледаха разтревожено към двамата самураи. За няколко минути Мусаши на свой ред гледа към децата, след което каза:
— В такъв случай аз бих се радвал да приема. Кога?
— Можете ли да дойдете тази вечер?
— Чудесно.
— Той ще прати паланкин за вас.
— Това е много любезно от негова страна. Ще го чакам.
След като мъжете си тръгнаха, той се обърна към учениците си:
— Хайде, сега — каза той. — Не бива да оставяте да ви се отвлича вниманието. Почвайте отново работа. Погледнете мен. Аз също се упражнявам. Трябва да се научите да се съсредоточавате толкова пълно, че дори да не чувате говора на хората или песента на жетварите. Ако като малки сте мързеливи, ще станете като мен и ще трябва да се упражнявате и след като сте пораснали.
Той се засмя и огледа изцапаните с мастило ръце и лица.
По здрач бе надянал хакама и готов за тръгване. Точно когато отново уверяваше жената на продавача на четки, която бе готова да се разплаче, че ще е в безопасност, паланкинът пристигна — не от обикновените, подобен на кошница, които се срещаха из града, а лакиран кедров стол, придружен от двама самураи и трима слуги.
Съседите, смаяни от гледката, се струпаха с шепот наоколо. Децата извикаха приятелите си и въодушевено задърдориха.
— Само големи хора се возят в паланкин като този.
— Нашият учител трябва да е важна личност.
— Къде ли отива?
— Дали въобще ще се върне?
Самураите затвориха вратичката на паланкина, разчистиха тълпата и потеглиха.
Тъй като не знаеше какво да очаква, Мусаши предположи, че има връзка между поканата и случката при моста Яхаги. Вероятно Шима го вика за обяснения за двамата убити самураи от неговото имение. Тогава може би Шима стои зад шпионирането и изненадващото нападение и сега е готов открито да се изправи срещу Мусаши. Без да вярва, че от днешната среща ще излезе нещо добро, Мусаши се примири, че ще се изправи пред трудно положение. Догадките няма да го отведат доникъде. Изкуството на Войната изискваше да открие къде стои и да действа в съответствие с това.
Паланкинът се разклати леко, подобно на кораб в морето. Чул шума на вятъра между боровете, Мусаши помисли, че са в гората близо до северната стена на крепостта. Не изглеждаше като човек, който се приготвя за непредсказуема яростна атака. С наполовина притворени очи, той като че ли дремеше.
След като портата на крепостта със стържене се отвори, ходът на носачите се забави, а гласовете на самураите станаха по-почтителни. Щом Мусаши слезе, слугите мълчаливо, но любезно го насочиха към един открит павилион. Тъй като сенниците и от четирите страни бяха вдигнати, ветрецът проникваше на приятни повеи. Лампите примигваха и после буйно припламваха. Въобще не можеше да се познае, че това е знойна лятна нощ.