— Аз съм Ватари Шима — представи се домакинът му. Беше типичен самурай от Микава — як, мъжествен и без да го показва — винаги нащрек.
— Аз съм Миямото Мусаши.
Отговорът бе също толкова прост и придружен от поклон.
Шима върна поклона и каза:
— Разположете се удобно — После без предисловия продължи към същината. — Съобщиха ми, че миналата вечер сте убили двама от нашите самураи. Истина ли е?
— Да, така е.
Мусаши се взираше в очите на Шима.
— Дължа ви извинение — продължи сериозно Шима. — Чух за произшествието днес, когато докладваха за смъртта им. Имаше разследване, разбира се. Въпреки, че отдавна знам името ви, досега не подозирах, че живеете в Окадзаки. Колкото до нападението, казаха ми, че сте били обстрелван от група мъже, един от които е възпитаник на Мияке Гумбей, познавач на школата Тогун.
Мусаши, не доловил никакво преструване, повярва на думите на Шима и историята постепенно се изясни. Ученикът на Гумбей бил един от неколцината самураи на Хонда, учили в училището Йошиока. Буйните глави сред тях се събрали и решили да убият човека, сложил край на славата на техния учител.
Мусаши знаеше, че името Йошиока Кемпо все още се тачи из цялата страна. В западна Япония особено, щеше да е трудно да намериш владение без самурай, учил при него. Мусаши каза на Шима, че разбира омразата към него, но я смята повече за лична злоба, отколкото за оправдана причина за отмъщение по правилата на Изкуството на войната.
Шима охотно се съгласи.
— Извиках оцелелите и ги порицах. Надявам се, че ще ни простите и ще забравите станалото. Гумбей също бе много разочарован. Ако не възразявате, бих желал да ви го представя. Той иска да поднесе извиненията си.
— Това не е необходимо. Станалото е нещо обикновено, което може да се случи на всеки, отдаден на бойните изкуства.
— Даже и така…
— Добре, нека да минем без извиненията. Ако той желае да говорим за Пътя, ще се радвам да го видя. Името му ми е познато.
Пратиха човек да повика Гумбей, и когато представянето приключи, разговорът се насочи към саби и майсторството да се борави с тях.
— Бих искал да чуя нещо за стила Тогун — помоли Мусаши. — Вие ли сте го създали?
— Не — отвърна Гумбей. — Възприех го от моя учител — Кавазаки Кагиносуке от областта Ечидзен. Според ръководството, което ми даде, той го е развил, докато живеел като отшелник на връх Хакуун в Кодзуке. Изглежда, че е научил много от уменията от един тендайски монах на име Тогумбо… Но разкажете ни за себе си. Много пъти съм чувал да споменават вашето име. Имах впечатлението, че сте по-възрастен. И след като сте тук, дали не бихте ме удостоили с един урок.
Тонът беше приятелски. Въпреки това ставаше дума за покана за битка.
— Някой друг път — отговори нехайно Мусаши. — Трябва да си вървя вече. Аз всъщност не знам пътя до дома.
— Щом тръгнете — каза Шима, — ще изпратя някой с вас.
— Когато чух, че двама мъже били посечени — продължи Гумбей, — отидох да ги огледам. Открих, че по раните не мога да възстановя положението на телата, така че разпитах мъжа, който е избягал. Впечатлението му било, че сте използвали две саби едновременно. Това възможно ли е?
Мусаши с усмивка им каза, че никога не е правил това съзнателно. Смята действията си за битка с едно тяло и една сабя.
— Не бива да сте толкова скромен — възрази Гумбей. — Разкажете ни за това. Как се упражнявате? Каква трябва да е тежестта, за да използвате свободно две саби?
Виждайки, че няма да успее да си тръгне, преди да им е дал някакво обяснение, Мусаши огледа стаята. Очите му се спряха на окачени над нишата мускети и той помоли да ги използва. Шима прие и Мусаши отиде в средата на стаята, като държеше оръжията за цевите, по едно във всяка ръка.
Мусаши вдигна едното си коляно и каза:
— Две саби са също като една. Една сабя е като две. Ръцете на всички ни са разделени, но и двете принадлежат на едно и също тяло. Първичната същност на всички неща е не двойнствена, а единна. Всички школи и направления в това отношение си приличат. Ще ви покажа.
Думите излязоха спонтанно. Когато замряха, той вдигна ръка.
— С ваше позволение.
След което завъртя мускетите. Те почнаха да се движат в кръг и образуваха малки вихрушки. Останалите мъже пребледняха.
Мусаши спря и сви лактите си до тялото. Отиде до нишата и върна мускетите на местата им. После с лек смях каза:
— Вероятно това ще ви помогне да разберете.
Без да предложи някакво по-нататъшно обяснение, той се поклони на своя домакин и излезе. Замаяният Шима като че въобще забрави за човека, който трябваше да го изпрати.