— Днес е пристигнал Мусаши. Видели са го да слиза от някакъв кораб в Моджи, а по-късно и из улиците на Кокура.
Реакцията беше мигновена, макар думите да бяха произнесени плахо, с възбуден шепот.
— Естествено.
— Не е ли редно някой от нас да отиде да огледа наоколо за него?
На разсъмване
Мусаши пристигна в Шимоносеки няколко дни по-рано. Тъй като там не познаваше никого и никой не го познаваше, прекара няколко дни, необезпокояван от ласкатели и сплетници.
На единадесети сутринта той пресече пролива Камон и пристигна в Моджи, където потърси Нагаока Садо, за да потвърди пред него, че е съгласен с времето и мястото на двубоя.
В преддверието го посрещна един самурай. Той го погледна най-невъзмутимо и си помисли: „Значи това е знаменитият Миямото Мусаши!“ Всичко, което младият мъж изрече на глас обаче беше:
— Господарят все още е в крепостта, но ще се върне всеки момент. Моля, влезте да го изчакате.
— Не, благодаря Ви. Нямам друга работа с него, и ако бъдете така любезен да му предадете едно съобщение…
— Но вие идвате толкова отдалеч. Той би бил твърде разочарован, ако ви изпусне. Ако обаче наистина трябва да тръгвате, моля ви, нека поне кажа на останалите, че сте тук.
Самураят едва се изгуби от погледа му, когато от къщата изхвръкна Йори и се хвърли в обятията на Мусаши.
— Сенсей!
Мусаши го потупа по главата.
— Прилежно ли учи, като добро момче?
— Да, господине.
— Какъв си станал висок!
— Знаехте ли, че съм тук?
— Да, Садо ми писа. Освен това чух да се говори за теб и в къщата на Кобаяши Тародзаемон в Сакай. Радвам се, че си тук. Живот в къща като тази ще ти се отрази добре.
Йори го погледна разочаровано.
— Какво има? — попита Мусаши — Да не си забравил колко добър беше с теб Садо?
— Не съм, господине.
— Знаеш, че тук трябва да изучаваш не само бойните изкуства, нали? Трябва да се учиш от книгите. И макар да трябва да си първият, който при нужда ще помогне, от теб се иска да си по-скромен от другите момчета.
— Да, господине.
— И не се изкушавай да почваш да се самосъжаляваш. Много момчета, които са изгубили родителите си като теб, правят така. А не би могъл да се отблагодариш за топлотата и обичта, с която те ограждат хората, ако сам не им отвръщаш със същото.
— Да, господине.
— Ти си умен, Йори, но внимавай. Не се оставяй буйният ти характер да те води. Научи се да се владееш. Ти все още си дете. Животът е пред теб. Пази го, докато се появи наистина сериозна причина да го пожертваш — заради страната, заради честта си, заради Пътя на самураите. Дръж на живота си и го живей честно и с разум.
Йори беше обзет от натрапчивото усещане, че Мусаши се сбогува с него. Завинаги. Интуицията му би доловила това, дори Мусаши да не му бе говорил за толкова сериозни неща. А сега, след като се спомена и думата „живот“ у него не остана и капка съмнение. Мусаши едва я изрече, и Йори вече бе заровил глава в пазвата му. Детето зарида неудържимо.
Мусаши, забелязвайки спретнатия вид на Йори — прилежно сресана коса, вързана на опашка, безупречно бели чорапи — вече съжаляваше за думите си.
— Не плачи — каза му.
— Но ако вие…
— Престани да хленчиш. Ще те видят хората.
— Вие… вие вдругиден заминавате за Фунашима, нали?
— Да, налага се.
— Вие ще спечелите, моля ви, спечелете! Не мога да понеса мисълта, че няма да ви видя отново.
— Ха-ха. Затова ли плачеш?
— Някои говорят, че не можете да победите Коджиро — не биваше да се съгласявате на тоя двубой.
— Това не ме изненадва. Хората винаги говорят така.
— Но вие можете да го надвиете, нали, сенсей?
— Дори не съм се и замислял.
— Искате да кажете, че сте сигурен, че няма да загубите?
— Дори и да загубя, ще го направя достойно.
— Но ако мислите, че е възможно да загубите, защо просто не отидете някъде за известно време?
— И в най-долната клюка винаги има зрънце истина, Йори. Може и да съм сгрешил, но след като се е стигнало дотук, да избягам, значи да се отрека от Пътя на самураите. А това би опозорило не само мен, но и много други хора.
— Но нали сам казахте да държа на живота си и да го пазя внимателно?
— Да, казах ти. И ако намеря гроба си на Фунашима, нека това ти бъде за урок да се научиш да избягваш битки, които могат да доведат до такъв край.