Мусаши усети, че отива твърде далеч и промени темата:
— Вече помолих да предадат почитанията ми на Нагаока Садо. И теб ще помоля за същото. Кажи му още, че ще се видим на Фунашима.
Мусаши внимателно се освободи от прегръдката на момчето. Когато тръгна към вратата, Йори стисна здраво сламената шапка в ръката си.
— Не… Чакайте! — беше всичко, което успя да изрече. С другата ръка закри лицето си. Раменете му потреперваха. Нуиносуке се появи от една врата зад портата и се представи на Мусаши.
— Йори изглежда не иска да ви пусне и съм склонен да се съглася с него. Сигурен съм, че имате доста неща да свършите, но не бихте ли могъл да останете при нас една нощ?
Мусаши отвърна на поклона му и каза:
— Благодаря ви за поканата, но мисля, че трябва да откажа. След няколко дни може би ще заспя завинаги. Не мисля, че е уместно точно сега да обременявам други хора. По-късно днешното ви гостоприемство може наистина да ви навреди.
— Много мило от ваша страна, но мисля, че ако господарят разбере, че сме ви пуснали да си тръгнете, ще побеснее.
— Ще му обясня всичко в бележка. Днес се отбих само за да поднеса почитанията си. Мисля, че е време да тръгвам.
Когато излезе, той тръгна към брега, но преди да е изминал и половината път, чу зад себе си гласове, които го викаха. Обърна се и видя неколцина възрастни самураи от дома Хосокава, двама от тях беловласи. Като не позна никой, той реши, че са викали някой друг, и продължи по пътя си. Когато стигна до брега, се спря и се загледа във водата. Недалеч няколко лодки бяха пуснали котва. Събраните им платна се белееха под мъгливата светлина на настъпващата вечер. Отвъд огромното тяло на Хикоджима едва се очертаваше Фунашима.
— Мусаши!
— Вие сте Миямото Мусаши, нали?
Той се обърна, питайки се каква ли работа могат да имат с него тези възрастни бойци.
— Не ни помниш, нали? Не си и помислих подобно нещо. Беше толкова отдавна. Казвам се Уцуми Магобейноджо. Ние и шестимата сме от Мимасака. Бяхме на служба в дома Шимен в крепостта Такеяма.
— Аз пък съм Кояма Хандаю. Магобейноджо и аз бяхме близки приятели на баща ви.
Мусаши широко се усмихна.
— Е, това се казва изненада!
Провлеченият им говор, безпогрешно издаващ принадлежността им към родното му село, разбуди много детски спомени. След като се поклони на всеки от тях поотделно, той каза:
— Радвам се да ви видя. Но кажете ми, по какъв случай сте се събрали всички заедно тук, толкова далече от дома?
— Ами, както знаете, след битката при Секигахара, домът Шимен беше разтурен. Ние станахме ронини и се отправихме към Кюсю. Дойдохме тук, в областта Будзен. За известно време, за да свързваме някак двата края, правехме сламени подкови. По-късно щастието ни се усмихна.
— Така ли? Е, честно да ви кажа, не очаквах да срещна приятели на баща ми тук в Кокура.
— Всъщност за нас също беше непредвидено удоволствие. Вие сте един наистина чудесен самурай, жалко, че баща ви не може да ви види.
Известно време те обсъждаха помежду си хубавата външност на Мусаши. После Магобейноджо каза.
— Какъв съм глупак! Забравих за какво всъщност ви извикахме. Преди малко ви изпуснахме в къщата на Садо. Имахме намерение да прекараме заедно тази вечер. Всичко е уговорено със Садо.
Хандаю се включи в разговора:
— Точно така. Беше невъзпитано от ваша страна да дойдете до входната врата и да си тръгнете преди да сте видял Садо. Вие сте син на Шимен Мунисай. Би трябвало да знаете как да се държите. А сега се върнете с нас.
Той очевидно си мислеше, че след като е бил приятел на баща му, има право да заповядва на сина какво да прави. Без да дочака отговор, той тръгна напред, като очакваше Мусаши да го последва.
Мусаши, колебаейки се дали да не тръгне с тях, накрая реши:
— Съжалявам. Мисля, че няма да се отзова на поканата ви. Извинявам се за грубото си държание, но не смятам, че ще е добре да се присъединя към вас.
Всички спряха. Магобейноджо каза:
— Моля? Защо да не дойдете? Искаме добре да ви посрещнем. От едно село сме дето се вика.
— Садо също ви очаква. Нали не искате да го обидите?
Магобейноджо с раздразнение попита:
— Какво става? Да не се сърдиш за нещо?
— Наистина бих желал да дойда — учтиво отвърна Мусаши, — но трябва да се съобразявам с някои други неща. Може и да е просто слух, но чух, че моят двубой с Коджиро станал причина за недоразумения между двамата най-възрастни служители в дома Хосокава — Нагаока Садо и Ивама Какубей. Казват, че господарят Тадатоши бил на страната на Ивама. А Нагаока се опитва да затвърди позициите си, като се противопоставя на Коджиро.