Не знаеше от колко време лежи в задната стая. В болезнен унес постоянно молеше за вода. Преди да тръгне, гостилничарят надзърна при нея и я помоли да потърпи. Само след миг вече бе забравила, че той въобще й е казал нещо.
Устата й бе цяла пресъхнала. Чувстваше я, сякаш в нея има тръни.
— Вода, моля ви, господине — извика слабо.
Като не чу отговор, се надигна на лакти и проточи врат към съда за вода точно пред вратата. Успя бавно да пропълзи до него, но щом посегна към бамбуковата чашка отстрани, чу зад гърба си да изтракват някакви кепенци. Чайната по начало бе малко по-голяма от проста планинска хижа и нищо не можеше да попречи на всекиго просто да дръпне един или няколко от хлабаво закрепените капаци.
През отвора с препъване влязоха Осуги и чичо Гон.
— Не виждам нищо — оплака се старицата, както й се стори — шепнешком.
— Почакай малко — отвърна Гонроку и се насочи към стаята с огнището, където разрови въглените и хвърли малко дърва, за да освети.
— Няма я тук вътре, бабо!
— Тук трябва да е! Не може да се е измъкнала!
Осуги почти мигновено забеляза, че вратата в задната стая е открехната.
— Виж там навън! — извика тя.
Застанала съвсем наблизо, Оцу хвърли пълната с вода чаша в лицето на старата жена и като птица по вятъра се понесе надолу по склона. Ръкавите и полите й се вееха зад нея.
Осуги изтича навън и прати след нея някакво проклятие.
— Гон, Гон. Направи нещо!
— Тя избяга ли?
— Естествено! Ние със сигурност не я изненадахме след всичкия шум, дето вдигнахме. И ти не можа ли да не изпуснеш кепенците?! — Лицето на старицата се изкриви от ярост. — Не можеш ли да направиш нещо?
Чичо Гон насочи вниманието си към приличната на сърна сянка, която тичаше в далечината. Вдигна ръка и посочи към нея.
— Нали е тя това? Не се грижи, няма много преднина. Болна е, а и това са все пак нозе на момиче. Без време ще я настигна.
Приведе се напред и се затича. Осуги бягаше близо зад него.
— Чичо Гон — извика тя, — може да използваш сабята, но не й отрязвай главата, преди да съм й казала, каквото трябва.
Изведнъж чичо Гон извика стъписано и падна на четири крака.
— Какво има? — викна Осуги, която идваше отзад.
— Погледни надолу.
Старицата погледна. Право пред тях склонът пропадаше в един обрасъл с бамбук пролом.
— Хвърлила се е там ли?
— Да. Не мисля, че е много дълбоко, но сега е тъмно и не може да се каже. Ще трябва да се върна в чайната и да донеса факла.
— Какво чакаш, тъпако? — извика Осуги, докато той стоеше на колене и се взираше в пролома и го бутна силно отзад.
Последва шум от нозе, които отчаяно се опитват да се вкопчат в нещо, преди да паднат на дъното на пролома.
— Стара вещица! — извика сърдито чичо Гон. — А сега сама слез дотук! Да видим как ще ти хареса!
Такедзо седеше с кръстосани ръце върху един голям объл камък и се взираше през долината към укреплението Хинагура. Под някой от тези покриви, мислеше си, е затворена сестра му. Вчера остана на това място от сутринта до мръкнало, днес — през целия ден, но не можеше да измисли по какъв начин да я измъкне оттам. Възнамеряваше да седи, докато му хрумне нещо.
Беше стигнал с мисленето дотам, да е сигурен, че може да надхитри петдесетте или стоте войника, които охраняват укреплението, но продължаваше да обмисля особеностите на местността. Трябва не само да влезе, но и да излезе оттам. Положението не беше насърчително — зад дървената ограда имаше дълбока клисура, а от предната страна пътят към укреплението бе добре заварден с двойна порта. Още по-лошо, двамата щяха да са принудени да бягат през равно плато, което не предлагаше и едно дърво, зад което човек да се скрие; в безоблачен ден като днешния трудно би могла да се намери по-добра мишена.
Оставаше значи да се вмъкне през нощта, но беше забелязал, че портите се затварят и заключват преди залез-слънце. Всеки опит да ги отлости без съмнение ще предизвика шумотевица и суматоха. Изглежда, нямаше безопасен начин да се приближи до крепостта.
„Няма как, помисли си тъжно Такедзо. Дори просто да стрелям оттук и да заложа нейния живот и моя, нищо няма да излезе.“ Чувстваше се унизен и безпомощен. „Как, запита се, съм се превърнал в такъв страхливец? Преди седмица дори не бих помислил каква е вероятността да се измъкна жив.“