Кагаширо през смях извика:
— Сигурно е някой от хората на Коджиро. Може би си мисли, че сме помощници на Мусаши и сега сме се събрали на тайна среща за определяне на стратегията му. Избяга, преди да успеем да видим кой е.
— Може да се очаква това от хората на Коджиро — обади се един от мъжете.
Настроението на всички остана все така весело, но Мусаши реши да си тръгва. Не би искал да направи нещо, което по-късно може да навреди на тези хора. Той им благодари искрено за вниманието, остави ги да се веселят и безгрижно се изгуби в тъмнината.
Поне изглеждаше безгрижен.
Когато Нагаока разбра, че са пуснали Мусаши да си тръгне, върху домашните му се изля леден гняв. Но все пак успя да се овладее и едва на следващата сутрин изпрати хора да го търсят.
Не след дълго пратениците се върнаха и му докладваха, че не могат да го открият — нямаха и представа къде би могъл да е. Белите вежди на Садо тревожно се повдигнаха.
— Какво ли може да му се е случило? Да не би…
Не искаше да си го помисли.
На същия ден, дванадесети, Коджиро се отби в крепостта и бе приет топло от господаря Тадатоши. Пийнаха по чашка саке, след което Коджиро си тръгна в чудесно настроение, яхнал любимото си пони.
До вечерта градът пламна от слухове.
— Мусаши сигурно се е изплашил и е избягал.
— Без съмнение, изпарил се е.
През нощта Садо не можа да заспи. Опита се да си внуши, че това просто не е възможно. Мусаши не е такъв човек. При все това възможно е дори и най-смелият воин да не устои при голямо напрежение. Страхувайки се от най-лошото, Садо си помисли, че ако Мусаши, когото самият той бе препоръчал, се е изплашил, то той, Садо, ще трябва да си направи сепуку. Това беше единственият достоен изход.
Ясната свежа утрин на тринадесети, го завари в градината. Разхождаше се с Йори и непрекъснато си повтаряше:
— Възможно ли е да съм се излъгал? Нима грешно съм го преценил?
— Добро утро, господине — на страничната врата се появи умореното лице на Нуиносуке.
— Откри ли го?
— Не, господине. Никой от съдържателите на странноприемници в околността не е виждал човек, който да отговаря на неговото описание.
— Провери ли в храмовете?
— И в храмовете, и в доджото, и навсякъде, където се събират ученици по бойни изкуства. Магобейноджо с хората си цяла нощ е бил навън и…
— Те още не са се върнали.
Садо сбърчи чело. През свежо зелените клони на цъфналите сливи му се мерна синьото море. Имаше чувството, че вълните се разбиват право в гърдите му.
— Нищо не разбирам.
— Никъде го няма, господине.
Хората, изпратени да го търсят, се завръщаха един по един, уморени и разочаровани. Събраха се на терасата и въпреки гнева и отчаянието си, се опитаха да обсъдят положението.
Кинами Кагаширо, който беше минал покрай къщата на Коджиро, видял няколкостотин негови поддръжници да се събират пред вратата. Входът бил украсен със знаме с изобразен върху него герб във формата на тинтява. Срещу мястото, откъдето щял да се появи Коджиро, бил поставен златен щит. На зазоряване почитателите му се разделили на три групи и отишли да се помолят за неговата победа в три от главните светилища.
В същото време в къщата на Садо цареше дълбоко униние. Особено потиснати бяха мъжете, които познаваха бащата на Мусаши. Те се чувстваха измамени. Ако Мусаши наистина е избягал, как щяха да погледнат в очите своите познати, били те самураи или не.
Щом Садо ги освободи, Кагаширо се зарече:
— Ще го открием това копеле! Ако не днес, то все някога ще го открием! И тогава ще го убием.
Садо се върна в стаята си и, както обикновено, запали малко тамян в кадилницата. Но Нуиносуке долови в бавните му движения някаква особена тържественост. „Той се подготвя“, помисли си, опечален от случилото се.
В този момент Йори, който стоеше в един ъгъл на градината, вперил поглед в морето, се обърна и попита:
— Видяхте ли в къщата на Кобаяши Тародзаемон?
Нуиносуке инстинктивно долови, че момчето е на верен път. Никой не се беше сетил да погледне там, макар че Мусаши би избрал точно такова място, ако иска да се скрие от чужди погледи.
— Момчето има право — възкликна Садо със светнало лице. — Колко сме били глупави преди! Веднага пратете някой да провери!
— И аз ще отида — каза Йори.
— Може ли да го взема?
— Да, нека дойде с теб. А сега побързайте… Не, почакайте малко.
Той драсна набързо една бележка и каза на Нуиносуке какво пише в нея: „Сасаки Коджиро ще пътува до острова с лодка, осигурена му от господаря Тадатоши. Ще пристигне преди осем. Все още можете да успеете. Предлагам Ви да дойдете тук и да се подготвите. Ще Ви предоставя лодка, която да Ви откара към бляскавата Ви победа.“