По поръка на Садо Нуиносуке и Йори взеха от лодкаря на имението бърза лодка. Стигнаха за нула време до Шимоносеки, а после, без да губят нито минута, се отправиха към магазина на Тародзаемон.
В отговор на въпроса им, един служител отговори:
— Не знам подробности, но ми се струва, че в дома на господаря има един млад самурай.
— Най-после! Открихме го!
Нуиносуке и Йори се усмихнаха един на друг и на бегом изминаха пътя от магазина до къщата.
Нуиносуке, без предисловия се обърна към Тародзаемон:
— Идваме от имението. Много е спешно. Тук ли е Миямото Мусаши?
— Да.
— Слава богу! Господарят се побърка от притеснения. Незабавно му предайте, че съм тук.
Тародзаемон влезе в къщата и след миг се появи обратно с думите:
— Той все още е в стаята си. Спи.
— Спи? — ужасен възкликна Нуиносуке.
— Снощи си легна късно. Доста си побъбрихме на чашка.
— Сега не е време за спане! Събудете го! Бързо!
Търговецът не се трогна особено, и ги въведе в гостната преди да отиде да го събуди.
Когато Мусаши се появи, личеше, че си е отпочинал. Очите му бяха бистри като на дете.
— Добро утро — бодро каза той и седна. — Мога ли да направя нещо за вас?
Обезсърчен от небрежния поздрав, Нуиносуке мълчаливо му подаде бележката на Садо.
— Колко мило от негова страна, че ми пише — каза Мусаши, допирайки писмото до челото си, преди да счупи печата и да го отвори.
Йори усети, че на мястото на учителя му в стаята се е настанила някаква празнина. Мусаши сякаш го нямаше. След като го прочете, Мусаши го нави отново и каза:
— Признателен съм на Садо за загрижеността.
Едва тогава забеляза Йори. Улавяйки погледа му, момчето сведе глава, за да прикрие сълзите си.
Мусаши написа отговор и го подаде на Нуиносуке.
— Обяснил съм всичко тук — каза той, — но моля, предайте му благодарностите ми и най-добрите ми благопожелания.
Накрая прибави, че няма за какво да се безпокоят. Можел сам да се придвижи до Фунашима. Не им оставаше нищо друго, освен да си тръгнат. С Йори не си размениха нито дума. Въпреки това двамата се разбраха, както беше възможно единствено между взаимно предани учител и ученик.
Докато Садо четеше отговора на Мусаши, по лицето му се изписа облекчение. Писмото гласеше:
Моите най-искрени благодарности за предложението Ви да ми осигурите лодка до Фунашима. Не съм заслужил подобна чест. Нещо повече, не смятам, че мога да приема. Моля Ви да имате предвид, че ние с Коджиро заставаме един срещу друг като противници и че той ще се придвижи с лодка на господаря Тадатоши. В случай че приема Вашата лодка, ще излезе, че Вие заставате срещу негово височество. Не мисля, че трябва да правите каквото и да било от мое име.
Може би трябваше да Ви се обадя по-рано, но аз се оттеглих, защото знаех, че ще настоявате да ми помогнете. И за да не Ви забърквам, реших да остана при Тародзаемон. Ще използвам някоя от неговите лодки, за да се добера до Фунашима, когато намеря за добре. Можете да сте сигурен в това.
Дълбоко впечатлен, Садо мълчеше с поглед вперен в писмото. То беше добре написано, скромно, учтиво, разумно. Засрами се от тревогата, обзела го предишния ден.
— Нуиносуке.
— Да, господине.
— Вземи това писмо и го покажи на Магобейноджо и другарите му. А също и на всички заинтересовани.
Нуиносуке едва бе излязъл, когато се появи един прислужник и каза:
— Ако сте свършили, господарю, време е да се приготвяте за тръгване.
— Да, разбира се, но има още много време — спокойно отвърна Садо.
— Става късно. Какубей вече замина.
— Това си е негова работа. Йори, би ли дошъл за минута.
— Господине?
— Ти си вече мъж, нали, Йори?
— Надявам се, господине.
— Мислиш ли, че ще можеш да не заплачеш, каквото и да се случи?
— Да, господине.
— Добре тогава, можеш да дойдеш с мен на Фунашима като мой помощник. Но запомни едно: може да се наложи да приберем тялото на Мусаши. Ще успееш ли и тогава да не заплачеш?
— Да, господине. Кълна се.
Нуиносуке тъкмо бе изхвърчал през вратата, когато една дрипава жена го извика:
— Извинете, господине, вие в тази къща ли служите?
Нуиносуке се спря и я изгледа подозрително.
— Какво искаш?
— Простете ми, така както изглеждам, не би трябвало да стоя пред този дом.
— Ами тогава какво правиш тук?
— Исках да ви питам… за днешния двубой. Хората говорят, че Мусаши бил избягал. Вярно ли е?
— Ах, ти, глупава жено! Как се осмеляваш! Ти знаеш ли кой е Миямото Мусаши. Нима мислиш, че е способен на подобно нещо? Само почакай до осем часа и ще разбереш. Току-що го видях.