„Разбирам какво имаше пред вид Мусаши, помисли си Тародзаемон. За него би било непоносимо да попадне в лапите на тая тълпа, за която двубоят е просто зрелище.“
Когато се върна у дома, намери всичко в изрядна чистота. По тавана на обърнатата към морето стая се гонеха отраженията на вълните.
— Къде беше, татко? Търсих те — в стаята влезе Оцуру с поднос чай.
— На никое определено място.
Той вдигна чашата си и замислено се вгледа в нея. Оцуру бе дошла да прекара няколко дни с обичания си баща. Съвсем случайно, пътувайки на един кораб с Мусаши, тя установи, че и той е свързан по някакъв начин с Йори. Когато Мусаши дойде да поднесе почитанията си на Тародзаемон и да му благодари, че се е грижил за момчето, търговецът настоя Мусаши да бъде негов гост и нареди на Оцуру да се грижи за него.
Предишната нощ, докато Мусаши разговаряше със своя домакин, Оцуру седеше в съседната стая и шиеше новата препаска и пояс, които й бе казал, че ще му бъдат необходими в деня на двубоя. Тя вече беше приготвила ново черно кимоно, чиито зашити за да не се мачкат ръкави щеше да разшие веднага, щом Мусаши поиска. На Тародзаемон му хрумна, че Оцуру може да се е влюбила в Мусаши. На лицето й беше изписана тревога. Явно сериозно се беше замислила за нещо.
— Оцуру, къде е Мусаши? Поднесе ли му закуската?
— О, да, отдавна. След това той се затвори в стаята си.
— Сигурно се приготвя.
— Не, не още.
— А какво прави?
— Като че ли рисува картина.
— Сега ли?
— Да.
— Хм. Говорихме си на тая тема, и аз го помолих да ми нарисува нещо. Май не трябваше да го правя.
— Каза, че ще я завърши преди да тръгне. Рисува една и за Сасуке.
— За Сасуке ли? — повтори невярващо Тародзаемон. Ставаше все по-нервен. — Не знае ли той колко е часът? Да беше видял всичката навалица по улиците!
— По изражението на лицето му, човек би помислил, че е забравил за двубоя.
— Е, добре, сега не е време за рисуване. Иди да му кажеш това. Бъди учтива, но му дай да разбере, че картината може да почака.
— Защо аз? Аз не мога…
— Защо да не можеш?
Подозрението му, че Оцуру е влюбена, се потвърждаваше. Бащата и дъщерята се разбираха мълчаливо, но ясно. Като мърмореше добродушно, той каза:
— Глупачето ми! Защо плачеш?
После стана и се запъти към стаята на Мусаши.
Гостът беше коленичил мълчаливо, сякаш в медитация. До него се виждаха четка, паничка и мастилница. Едната картина беше довършена — върба с чапла под нея. Листът, който имаше сега пред себе си, още бе празен. Гледаше замислено в него, сякаш обмисля бъдещата си творба, или по-скоро се опитва да постигне такова състояние, което би му позволило да извика картината във въображението си и да избере начин да я пренесе върху хартията.
В белотата на листа той видя огромното нищо на небитието. Един единствен мах на четката бе достатъчен, за да роди живота в него. Ако пожелае, можеше да сътвори дъжд или пък вятър. Но каквото и да прави, сърцето му щеше завинаги да остане там, в картината. Ако сърцето му е опетнено, такава щеше да е и картината. Ако е безразлично, рисунката също ставаше такава. Листът нямаше да скрие и всеки негов опит да блесне с майсторството си. Човек се превръща в прах, но мастилото остава. Така образът на неговото сърце щеше да се съхрани дори след като него няма да го има.
Осъзна, че разсъжденията го възпират. Беше готов да прекрачи прага на небитието, да остави сърцето си да говори само, независимо от аз-а, освободено дейното участие на ръката.
Опита се да постигне празнота и притихна в очакване на онова върховно състояние, в което сърцето му щеше да заговори в съзвучие с вселената, освободено от себе си и от задръжките.
Уличните шумове не стигаха до стаята му. Днешният двубой му се струваше напълно чужд. Единственото, което възприемаше, беше шума на полюляващия се в градината бамбук.
— Мога ли да ви прекъсна? — вратата зад гърба му безшумно се отвори и се подаде главата на Тародзаемон. Стори му се неприлично, почти грубо да му се натрапва по този начин, но се осмели и каза:
— Простете, че ви отвличам, когато работите с такова увлечение.
— А, заповядайте.
— Мисля, че скоро ще стане време за тръгване.
— Знам.
— Всичко е готово. Нещата, които заръчахте, са в съседната стая.
— Много мило от ваша страна.