— Но тя е вече на двадесет и една.
— На двадесет и една? Не предполагах, че е толкова голяма. Тя е толкова мъничка, че изглежда на не повече от шестнадесет-седемнадесет.
Внезапно почувствала се пълна с живот като рибка лещанка, Акеми възкликна:
— Нима? Това ме прави щастлива, защото искам цял живот да бъда на шестнадесет. Когато бях на шестнадесет, случи се нещо прекрасно.
— Какво ти се случи?
— О — тя притисна ръце към гърдите си, — не мога да го кажа на никой. Но все пак то се случи. Знаеш ли в коя област живеех тогава? Това беше в годината на битката при Секигахара.
Око се обърна към нея заплашително:
— Плямпало такова! Престани да ни отегчаваш с щуротиите си. Иди си вземи шамисена.
Леко намусена, Акеми се изправи и отиде да донесе инструмента си. Когато се върна, започна да свири и запя, повече за собствено удоволствие, отколкото за да забавлява гостите.
Като спря за миг, тя попита:
— Разбираш ли за какво пея, Тоджи?
— Не съм съвсем сигурен. Попей още малко.
— В крайна сметка, тя е на двадесет и една — каза Тоджи.
Сеиджуро, който седеше безмълвен, отпуснал глава върху ръката си, изведнъж се оживи и каза:
— Акеми, нека изпием заедно чаша саке.
Той подаде чашата и я напълни от съда, в който се подгряваше напитката. Тя я изпи до дъно, без да се замисли и смело му я подаде, за да си налее и той.
Някак изненадан, Сеиджуро каза:
— Ти знаеш как да пиеш, а?
След като на свой ред пресуши чашата, предложи й още една. Тя прие и с готовност я изпи. Очевидно недоволна от размера, тя донесе по-голяма чаша и през следващия половин час продължиха по същия начин — една чаша той, една тя.
Сеиджуро беше слисан. Тя изглеждаше като шестнадесетгодишно момиче, сякаш още никой не бе целувал устните й. В очите й се четеше свян. И при все това обръщаше чаша след чаша като мъж. Къде ли се побираше всичкото това пиене в нейното тъничко телце?
— Можеш да се откажеш вече — обърна се Око към Сеиджуро. — Незнайно защо, това дете може да се налива цяла нощ, без да се напие. Най-доброто, което можеш да направиш, е да я накараш да вземе шамисена си.
— Но това е толкова забавно! — каза Сеиджуро, който вече истински се веселеше.
Доловил странни нотки в гласа му, Тоджи го попита:
— Добре ли си? Сигурен ли си, че не ти дойде прекалено много?
— Няма значение. Знаеш ли, Тоджи, няма да се прибирам вкъщи тази нощ!
— Добре — отвърна Тоджи. — Можеш да останеш колкото нощи поискаш, нали, Акеми?
Тоджи намигна на Око, после я изведе в друга стая, където оживено започна да й шепне нещо. Каза, че щом Младият учител е в такова добро настроение, той сигурно ще пожелае да спи с Акеми. И че може да се получат неприятности, ако тя откаже. Но че, все пак, в подобни случаи майчинските чувства са най-важното нещо. Или с други думи — колко ще струва?
— И така? — попита грубо Тоджи.
Око постави пръст върху дебело напудрената си буза и се замисли.
— Размърдай си мозъка! — подкани я Тоджи.
Приближавайки се към нея, той каза:
— Знаеш, че той не е лоша партия. Известен учител по бойни изкуства е. А семейството му е доста богато. Баща му имаше повече ученици от който и да е учител в страната. Има и друго — още не е женен. Откъдето и да го погледнеш, предложението е примамливо.
— Ами, съгласна съм с теб, но…
— Без „но“. Решено е. И двамата ще останем до утре.
В стаята беше тъмно и Тоджи, уж случайно, постави ръката си на рамото й. Точно в същия миг откъм другата стая се чу силен шум.
— Какво беше това? — попита Тоджи. — Имаш ли други посетители?
Око безмълвно кимна с глава, после приближи влажните си устни до ухото му и прошепна:
— По-късно.
Опитвайки се да изглеждат естествени, двамата се върнаха в стаята, където бяха оставили Сеиджуро. Намериха го сам и потънал в дълбок сън.
Тоджи отиде в съседната стая и се изтегна върху постелята. Лежеше, потропвайки с пръсти по леглото, в очакване на Око. Тя така и не се появи. Накрая клепачите му натежаха и той заспа. Събуди се доста късно на следващата сутрин и по вида му личеше, че е обиден.
Сеиджуро беше станал и дори вече пиеше. Беше в същата стая. Гледаше към реката. И Око, и Акеми изглеждаха свежи и жизнерадостни. Сякаш бяха забравили за предишната нощ. Опитваха се да убедят Сеиджуро да им обещае нещо.
— Значи ще ни заведеш?