Откъм хълма Санен се чуваше ритмичната, уеднаквяваща стъпката песен на хора, носещи товар. Гласовете се приближаваха все повече и повече, докато двама мъже навлязоха в земите на храма. Носеха на гърбовете си възрастна жена и доста изморен на вид селски самурай.
Осуги енергично помаха с ръка.
— Така е добре — каза тя.
Носачът се наведе. Тя чевръсто скочи на земята и му благодари. Обърна се към чичо Гон:
— Този път няма да позволим да ни се изплъзне, нали?
Двамата бяха облечени и обути, като че ли възнамеряваха да прекарат остатъка от живота си на път.
— Къде е той? — попита Осуги.
Един от носачите отговори:
— Ето го там — и гордо посочи към храма.
Чичо Гон наплюнчи дръжката на сабята си и двамата се запромъкваха през кръга от хора.
— Пази си силите — предупреди го един от носачите.
— Изглежда доста жилав — добави друг.
— Просто се увери, че си се подготвил добре — посъветва трети.
Докато работниците окуражаваха и подкрепяха с думи Осуги, зрителите гледаха с тревога.
— Дали възрастната дама наистина се кани да предизвика ронина на дуел?
— Май така изглежда.
— Но тя е толкова стара! Дори помощникът й целият трепери! Сигурно имат сериозна причина, за да мерят силите си с толкова по-млад човек.
— Може би е някаква семейна кавга!
— Виж, виж това! Тя подкрепя мъжа! Някои от тези стари лелки наистина си ги бива, нали!
Един от носачите донесе на Осуги черпак вода. Тя отпи глътка и го подаде на чичо Гон, като му каза строго:
— А сега се опитай да не издаваш вълнението си, тъй като всъщност няма за какво да се тревожиш. Такедзо е лесен противник. Е, може и да е понаучил някоя хватка със сабята, но едва ли е кой знае колко добър. Просто се успокой!
Заставайки начело, тя се запъти право към централното стълбище на Хонгандо и седна на стъпалата, само на десет стъпки от Мусаши. Без да обръща внимание нито на него, нито на наблюдаващата я тълпа, тя извади броеницата си и, притворила очи, зашепна молитвата си. Заразен от религиозния й плам, чичо Гон сключи ръце и също започна да се моли.
Сцената имаше леко мелодраматичен привкус и един от зрителите захихика. Един от носачите рязко се обърна и каза предизвикателно:
— На кой му е толкова смешно? Тук няма нищо смешно, глупако! Старата дама е изминала целия път от Мимасака до тук, за да открие този безделник, който избягал с булката на сина й. Тя се молеше в храма всеки ден от два месеца насам, и ето че той най-после се появи.
— Тези самураи не са като нас — изрази мнението си друг носач. — На тази възраст старата дама би трябвало да си живее на спокойствие вкъщи и да се радва на внуци, а не като нея, да се опитва вместо сина си да отмъсти за обида, нанесена на семейството. Ако не друго, то поне заслужава уважението ни.
Трети се обади:
— Ние не я подкрепяме, само защото ни оставяше бакшиши. Какъв дух има тази жена! Макар и толкова възрастна, тя не се страхува от борбата. Казвам ви, трябва да й помогнем с всичко, което е по силите ни. Справедливо е да се помага на по-слабия! Ако тя загуби, нека ние се заемем с този ронин.
— Прав си! Нека го направим още сега! Не можем да стоим тук и да гледаме как се оставя да бъде убита.
Когато тълпата научи причините, които бяха довели Осуги тук, въодушевлението се покачи. Някои от зрителите започнаха да подканят носачите към действие.
Осуги прибра молитвената си броеница обратно в кимоното и из околностите на храма се понесе шепот.
— Такедзо! — извика високо тя, хванала с лявата си ръка късата сабя, висяща на пояса й.
Мусаши през цялото време наблюдаваше безмълвно. Дори когато Осуги го повика по име, по нищо не пролича, че е чул. Това лиши чичо Гон от самоконтрол, и той, застанал до Осуги, реши, че сега е момента да заеме положение за атака. Изпружи напред глава и нададе предизвикателен вик.
Мусаши отново не отговори. Не можеше. Просто не знаеше как. Припомни си предупреждението на Такуан, че може да налети на Осуги. Беше готов да я изхвърли напълно от съзнанието си, но беше прекалено развълнуван от приказките, които носачите разпространяваха сред тълпата. Нещо повече, беше му трудно да потисне отвращението си от омразата, която семейство Хониден таяха към него през цялото време. Всичко тръгна от нищо и никаква игра на самолюбие в село Миямото. От едно недоразумение, което лесно можеше да се изясни, стига само Матахачи да беше тук. Трябваше да решава какво ще прави тук и сега. Как да отговориш на предизвикателството на трепереща старица и самурай със сбръчкано лице? Мусаши стоеше безмълвен и недоумяващ.