— Е, да, плодовита е. — Ори се ухили широко, доволен и горд. Вече имаше седем деца. Осмото беше на път.
— Дано само бебето не се роди с белег като червена дяволска глава на гърба си.
Ори изгледа угрижен брат си.
— Не споменавай за това пред Клариса, чуваш ли!
Лем замълча. Стигнаха Блу Уотър и потеглиха по Мейн Стрийт. Минувачите се спираха да ги гледат. Хората от каньона Хако бяха известни. Също и това, че Баримор ги смяташе за бандити и конекрадци и искаше да се отърве от тях. Щом ги споменеше, наричаше ги единствено паразити.
Вече беше обесил двама от братята, след като ги беше уличил в кражба на добитък. Затова повечето хора се изненадваха, че тия мъже са посмели да влязат в града.
Кого водеха със себе си?
Да не би бандита, когото Баримор търсеше от няколко дни и когото преследваше? Ако наистина беше той, дързостта на мъжете от каньона Хако ставаше понятна за повечето хора.
Братята спряха пред офиса на шерифа и отвързаха Ласитър, който все още беше в безсъзнание. Шерифът излезе навън с още двама, които им помогнаха, без да продумат. Четиримата внесоха Ласитър в канцеларията. Когато минаха покрай него с тежкия си товар, Баримор ги изгледа безизразно.
— Отнесете го в килията! — изръмжа той. Баримор влезе след тях и затвори вратата.
Братята първи се върнаха от затвора и застанаха пред него с шапки в ръце.
— Ние не знаехме, че този мъж е бил горе в долината на мустангите, мистър Баримор — проговори почтително Лем. — Наистина не знаехме. Тази сутрин той слезе при нас в каньона и веднага го заловихме. Ето, доведохме ви го. Можем да се закълнем, че това е самият Ласитър, сър!
Баримор ги изгледа един по един, отиде зад бюрото си и седна. Братята стояха прави пред него.
— Горе е бил заедно с Фелиситас, както ми съобщиха — произнесе със скърцащия си глас Баримор.
— Много съжаляваме за това — отговори Лем, въртейки шапката между големите си лапи.
Ори също беше неспокоен. Той нервно пристъпваше от крак на крак.
— Не искаме награда за залавянето му, сър. Само вашето уверение, че можем да останем в каньона — добави братът.
— Казах, че той е бил горе заедно с Фелиситас — изръмжа Баримор. — Колко време са били заедно?
Братята се спогледаха.
Лем понечи да отговори, но замълча, тъй като Ласитър се раздвижи.
— Я виж! — прошепна Ори. — Ласитър идва на себе си.
— Защо ли не го убих на място? — процеди през зъби Лем. — Тогава нямаше да сме тук.
— Сега е в ръцете на Баримор и той може да го обеси. Затова трябва да ни освободи. Трябва! — Ори сви ръцете си в юмруци и ги разтърси.
5.
Ласитър отвори очи, но бързо ги затвори, без да успее да разбере нещо. В главата му всичко се въртеше и той се напрегна да осъзнае къде се намира. Но нищо не му идваше на ума. Нищичко! Усещаше само силна болка в главата. Затова вдигна ръце и притисна лицето си. Чуваше и някакви гласове, но не можеше да установи откъде идват.
Какво беше станало с него и къде, по дяволите, се намираше?
Мина доста време, преди да започне да си спомня. Най-после разбра, че лежи в някаква килия, и то в затвора на Блу Уотър. Разбра също, че е попаднал във властта на Баримор и е напълно изложен на неговия произвол, без помощ отникъде.
Той се надигна и надникна през решетките към съседната килия, в която бяха братята на Фе.
Лем, този кучи син, го беше ударил. После го бяха докарали в града, точно при този негодник, който беше опожарил ранчото им. Но и те явно бяха объркали конците. Иначе не биха били тук.
— Е, глупаци такива! — промърмори Ласитър, но веднага усети как остра болка прониза, главата му.
Двамата го изгледаха мълчаливо.
— Къде е Фе?
— На сигурно място — отговори Ори. — Остана в каньона.
Предната врата се отвори с трясък. Двама мъже влязоха в затвора и спряха пред килията на Ласитър. Единият насочи револвера си към него, другият отключи, влезе в килията, надяна му белезници и отстъпи назад.
— Ставай и върви с нас! — заповяда той. Двамата бяха помощници на шерифа. Носеха цивилни костюми и ботуши с тежки шпори, които звънтяха на всяка крачка. Отведоха Ласитър в офиса. Там седеше Баримор заедно с един възрастен джентълмен.
— Ето го този негодник — заяви Баримор, измервайки Ласитър с гневен поглед. — Уби двама от най-добрите ми хора и упорито се съпротивляваше при арестуването си.
— Но все пак го хванахте! — отбеляза джентълменът, който беше облечен в сив двуреден костюм. Пред него на масата лежеше цилиндър в същия цвят.
Баримор посочи възрастния мъж:
— Това е съдията, Ласитър! Иска да се запознае с вас.
— Признавате ли се за виновен, Ласитър? — попита съдията.