С широки крачки той се прибра вкъщи и оседла коня си, като непрекъснато се оглеждаше. Но от Ласитър нямаше и следа.
7.
Джак Бенет, вторият помощник-шериф на Блу Уотър, сърдито се извърна:
— Много мило, че най-после идваш да ме смениш, Хазард! Страшно бързам, Баримор ме чака в…
Не повярва на очите си. Човекът, влязъл от улицата, съвсем не беше Нат Хазард. Беше Ласитър. Джак Бенет отвори уста и инстинктивно посегна към револвера. Но като видя насочената срещу него двуцевка, се отказа от намерението си. Ласитър отиде при него.
— Къде имаш среща с Баримор?
— В кантората му!
— Ще почака — рече Ласитър и опря дулото в гърдите му. — Знаеш ли какво ще стане като натисна спусъка?
Джак Бенет го гледаше вторачено.
— Хайде да вървим при съдията! — подкани го Ласитър.
— При съдията?!
— Да, много добре чу! Точно това казах. Ти си застрелял Ори и Лем Парсън!
— При опит за…
— За бягство! — прекъсна го Ласитър. — Естествено, че ще твърдиш това, Бенет. Баримор те е подучил. Но двамата не са се опитвали да избягат.
Бенет отново отвори уста.
— Е, какво ще кажеш?
— Какво ще правим при съдията? — попита с прегракнал глас Джак Бенет.
— Убил си двама души ей така, за нищо, и още питаш какво ще правиш при съдията! Ще си признаеш всичко и ясно ще обясниш по чия заповед си действувал. Е, разбра ли ме най-сетне?
Джак Бенет се вцепени.
— Нат Хазард вече беше там. Можеш да прочетеш признанията му. Уличава те в престъпление, но признава, че сте действували по нареждане на Баримор. За това той е получил от него петдесет долара. Смешно малко! Но все пак не е стрелял. Значи на теб са ти дали повече. Колко? Съдията ще иска да разбере.
Джак Бенет си пое дълбоко въздух.
— Колко? — попита остро Ласитър.
— Петстотин долара — прошепна дрезгаво Бенет.
— Доста пари ще му струва да завладее каньона Хако, нали? — Ласитър измъкна колта от колана на Бенет и посочи с двуцевката към вратата. — Да вървим!
Джак Бенет беше напълно объркан. Погледна колта, който Ласитър беше мушнал отпред в колана си, после дулото на двуцевката, което Ласитър предупредително размаха под носа му, и в крайна сметка тръгна напред.
— Ще вървим един до друг и няма да се отдалечаваш! — заповяда Ласитър. — Или ще умреш на място! — И отново размаха паркъра под носа му.
Джак Бенет спря. Ласитър веднага опря дулото в гърба му, защото видя гневния поглед и усети, че мъжът е готов да избухне. Внезапният изблик на гняв бързо се уталожи. Ласитър свали двуцевката и отвори вратата. Един до друг, двамата тръгнаха през града към дома на съдията, който вече ги очакваше. Той ги видя отдалеч и им отвори.
— Получил е от Баримор петстотин долара, след като е убил Ори и Лем Парсън! — обяви веднага Ласитър. — Или още преди това?
— Преди това — призна си Джак Бенет.
Ласитър и съдията се спогледаха. Бенет почваше да става разговорлив, а беше последният свидетел, необходим за арестуването на Баримор.
Ласитър беше останал два дни с Фе в онази скална пещера над Мустанговата долина. Тя дълго плака с горчиви сълзи, когато научи, че Ори и Лем са загинали. Беше й обещал да събере всички доказателства и да изправи Баримор пред съда. Фе беше посочила още един свидетел, който е бил там, когато шерифът е накарал да обесят Милтър и Бъд за кражба на коне.
Името на този човек беше Били Мълроуз. Той имаше малък магазин за фураж. Баримор му беше плащал, но и го беше принудил да обвини братята Парсън в кражба на добитък. Както и много други хора от Блу Уотър, търговецът на фураж беше пострадал от произвола на Баримор. Именно той беше насочил Ласитър към съдията Сидни.
Ласитър остана много изненадан, тъй като предполагаше, че съдията е човек на Баримор. В течение на дълги години обаче беше събрал много доказателства срещу него. Очакваше да се появи някой смел мъж, който да влезе в открита борба с шерифа, да го арестува и да го осъдят.
Ласитър беше помолил стария съдия да включи в съдебния процес и убийството на братята Парсън, защото беше обещал на Фе. Освен това жените и децата им щяха да бъдат осъдени на вечна бедност, ако не успееха да принудят Баримор да им възстанови щетите. Съдията се съгласи. Вече имаха признанията на Нат Хазард, сега оставаше да чуят и тези на Бенет.
Той също получи лист хартия и молив. Седна на масата и написа почти същото, което преди него беше написал Нат Хазард. Както колегата си накрая и Бенет призна, че времето на Баримор в Блу Уотър свършва, и накрая сам предаде звездата си.