— Вече си нямате! — Ласитър размаха пушката и я насочи към мъжа. — Хей, ти! Отведи ме при него. А останалите нека си играят.
Мъжът се изправи и посочи картите за игра.
— Мистър Баримор го няма. Рано тази сутрин напусна града, за да види как вървят работите в ранчото. Чакаме го едва утре.
— Къде е това ранчо?
Четиримата размениха развеселени погледи. Явно сметнаха Ласитър за някой омбре от Дивия Запад.
— Нима никога не си чувал за Стендинг Рок, маршале? — попита подигравателно един от мъжете.
Ласитър сви устни и поклати глава.
— Не. Никога.
— Този е градски маршал на Блу Уотър, а не познава Стендинг Рок. Как ли ще намери ранчото на Баримор? — Мъжът не се сдържа и избухна в смях заедно с останалите. Човекът с квадратната глава — също. Този или е бил боксьор, или някой кон го е ритнал. Всичките зъби на горната му челюст липсваха. Щом се засмееше, в устата му зейваше черна дупка.
— Е, достатъчно се посмяхте! — прекъсна ги Ласитър и ги изгледа един след друг.
Мъжете млъкнаха.
Ласитър се обърна към мъжа с квадратната глава.
— Тръгни на запад и все по шосето, маршале — каза мъжът след кратка пауза. — Няма и десет мили.
Ласитър опря двуцевката в периферията на новия си стетсън.
— Значи ще се запозная със Стендинг Рок.
Той се обърна и излезе от кантората през главния вход. Зави по улицата и бързо закрачи към офиса. Беше оставил кафявия си жребец в обора. Правеше широки крачки, предчувствуващ някаква тревога. Беше му ясно, че може да залови Баримор, само ако го изненада.
Вратата зееше отворена. Той долепи гръб до стената и тръгна към задния вход, без да изпуска от очи обора. Вече почти отмина вратата, когато изведнъж се стресна и се извърна.
И тя беше отворена!
Като ударен от гръм, Ласитър се втренчи в нея. Със сигурност я беше заключил! За момент сърцето му се качи в гърлото, защото знаеше какво ще стане, ако…
Той се втурна вътре и спря насред стаята, като че се беше блъснал в стена. Вратата на затвора и тази на килията, в която беше заключил Джак Бенет, зееха отворени.
Ласитър изруга ядосано. Онзи тип в никакъв случай не се беше измъкнал сам. Той се хвана за главата. Огледа се напрегнато. Как, по дяволите, се беше прецакал? Къде беше сгрешил?
До Стендинг Рок имаше десет мили. Джак Бенет и другият, който го е освободил, имаха предимство не повече от няколко минути. Но кой беше този човек? Да не би самият Баримор? Да, твърде възможно…
Ласитър се завъртя на токове и бързо излезе от офиса. Отиде в обора, като държеше двуцевката готова за стрелба. Но там имаше само коне. Той бързо оседла жребеца си, изведе го навън, метна се на седлото и препусна към дома на съдията.
Когато отвори вратата и пред него вместо пратеник застана самият Ласитър, старият джентълмен веднага разбра, че се е случило нещо неприятно.
— Докато аз съм бил в кантората на Баримор, за да го арестувам, някой е освободил Джак Бенет от затвора — обясни бързо Ласитър. — Може би самият Баримор? Кой освен него има ключ от офиса?
— Уилям Ломакс — отговори съдията. — А сигурно и още няколко души, които се ползват с доверието на Баримор.
— Но все пак е възможно да е бил и самият Баримор. Може би се досеща какво става. Какво да правим, Ваша светлост? Вие сте в опасност!
— Елате, маршале! Помогнете ми да опаковаме всичко и да впрегнем конете — каза бързо старият съдия и тръгна навътре. — Протоколите и признанията на свидетелите ще взема със себе си. Те са важни. Баримор скоро ще узнае за съществуването им.
Ласитър го последва. В дневната, която беше и кабинет на съдията, стоеше готов куфар. Ласитър помогна да го напълнят с документи и изнесе тежкия багаж в двора.
Съдията имаше лек кабриолет. Ласитър впрегна двата кафявия коня. Не след дълго се чу как той изтрополи по улиците на Блу Уотър. Ласитър яздеше зад него и напрегнато се оглеждаше, но от Баримор и хората му нямаше и следа.
Това си беше чисто бягство! Трябваше да го признае. Ударът срещу Баримор беше уцелил самия него. Но сега най-важното беше съдията и ценните документи да бъдат укрити на сигурно място.
Ласитър мислеше и за Фе. Тя щеше да го чака! Но той предпочиташе да стои далеч от каньона Хако, защото беше твърдо убеден, че Баримор ще търси него и съдията първо там. Дано Фе да стои нащрек и да си отваря добре очите, когато го чака!
8.
Близо до Санта Доминго, почти на брега на Рио Гранде, съдията имаше приятели, при които щеше да се скрие, докато Баримор бъде обезвреден или докато в Блу Уотър пристигне областният шериф, който да уреди нещата.
Планът на Ласитър беше да проникне изненадващо в ранчото на Баримор и да го залови, а след това да го отведе в някой от големите градове по Рио Гранде. После щеше да съобщи на съдията да отиде там, за да бъде проведен съдебен процес срещу Баримор.