Но дотогава щеше да мине доста време.
Два дни Ласитър прекара в път със стария съдия. През цялото време беше напрегнат и все очакваше да ги настигнат хората на Баримор. И двамата бяха убедени, че шерифът ги преследва и твърдо е решил да ги премахне.
Но явно съдбата беше благосклонна към тях. Нямаше и следа от въоръжени мъже. Ласитър помисли, че хората на Баримор или изобщо не са открили следата им, или скоро са я загубили.
Фермата се намираше в зелена и плодородна долина, обградена от всички страни с гъста гора. По пътя си не срещнаха жива душа. Със сигурност това малко ранчо беше най-доброто място, където съдията може да изчака, без да се страхува, че хората на Баримор ще го открият.
То се обитаваше от семейството на стар приятел на съдията Сидни, който вече не беше между живите. Децата му се занимаваха с отглеждане на крави и от млякото, което продаваха, печелеха добре.
Не само съдията, но и Ласитър бе приет любезно от всички в ранчото. Стен Брукър, мъж на около четиридесет години, беше главата на семейството. Той увери Ласитър, че дори най-близките им съседи няма да узнаят кой е потърсил убежище и закрила в тяхното ранчо. Затова Ласитър още на следващата сутрин тръгна обратно.
След четири дни път той наближи надвечер Блу Уотър. Искаше да влезе в града с настъпването на нощта. Надяваше се, че междувременно нещата са се успокоили и че Баримор отново се чувствува сигурен господар.
Всичко обаче стана другояче. Баримор не беше човек, който би се примирил с факта, че хората му не са успели да открият Ласитър. Затова той присви очи, когато видя, че насреща му откъм града язди Джак Бенет.
Беше сигурен, че това не е случайно. Вероятно Баримор отдавна е информиран от съгледвачите си, че той се приближава към града, и беше изпратил насреща му Джак Бенет.
Ласитър спря жребеца и опря ръце на седлото.
— Здрасти, маршале! — каза той и се засмя. — Май че някои неща се объркаха, а други съвсем не успяха!
Джак се приближи до него и започна да се превива от смях. Вместо да му отговори, Ласитър уморено се усмихна.
— Ти тъкмо излезе от офиса, за да заловиш Баримор, когато от задната врата, без нищо да подозира, се появи Уилям Ломакс. Още е уплашен от това съвпадение. Трябвало е само да кихне пред вратата и щеше да хванеш и него!
— Карай направо, Бенет!
— Мислех си, че те интересува — обиди се Бенет.
— Какво иска Баримор?
— Да те види, какво друго! — отговори мъжът. — И преди да почнеш да дрънкаш, предупреждавам те: Фелиситас Парсън е в наши ръце. Тази сутрин я хванаха. Попаднала е право в ръцете на съгледвачите долу в каньона Хако. Откакто разбра, че идваш насам, Баримор вече не е на себе си от радост.
— И ти също, нали?
Джак Бенет се изсмя.
— Но да знаеш, че съдията оттегля думата си, Бенет! Няма да те оправдае. И ти ще увиснеш на бесилката заедно с Баримор. Един до друг!
В очите на Бенет се появи несигурност.
— Глупости! Всичко вече свърши! Сега ти си на ред. Ти, съдията, Нат Хазард и още някои други. Къде скри Сидни? Това е първото, което Баримор ще поиска да научи.
— Къде е затворил Фе? — попита вместо отговор Ласитър.
— В ранчото си на Стендинг Рок!
— А той самият е в Блу Уотър, така ли?
— Да, и те очаква с нетърпение. Вече ти е приготвил дървената клетка. Съдията и още няколко души също ще получат по една.
— Съдията ли? Ако го хване!
Джак Бенет отново се изсмя.
— Ти ще му кажеш всичко! Сигурен е в това.
— Защото Фе е в ръцете му?
— Точно така!
През цялото време Ласитър не изпускаше от очи околността. Започваше да се смрачава. Той знаеше, че повече не бива да допуска грешки, дори и най-незначителни. Иначе Фе ще си изпати. С всяка стъпка, която щеше да предприеме, той рискуваше живота й.
Наблюдаваше ли ги някой? Вече почти нищо не се виждаше. Беше стиснал револвера в ръка и сега вдигна дулото.
— Отведи ме при Фелиситас! — заповяда той на Джак Бенет, който междувременно беше окачил отново звездата си на помощник-шериф. Това беше знак за Ласитър, че негодниците бяха преобърнали къщата на съдията с главата надолу. Естествено, не бяха търсили тази звезда, а дебелата папка със свидетелските показания и обвинителния акт.
Джак Бенет загуби ума и дума.
— Ти полудя ли? — каза през зъби той. — Баримор веднага ще пререже гърлото на твоята кукла!
— Първо ти си на ред. Каза ми, че Фе е затворена в ранчото на Стендинг Рок. Отведи ме при нея, или ще стрелям!