— Но… През града ли ще яздим? По-добре по шосето, поне в началото.
Ласитър се усмихна.
— Ако ме открият, веднага натискам спусъка! Защото, ако тръгнат да ни преследват, ти си само допълнителен товар, амиго! Значи, внимавай! По този начин ще спасиш първо собствения си живот.
Той се наведе, измъкна първо револвера от колана на Бенет, а след това и уинчестъра му от чантата на седлото.
Бенет хвана юздите и двамата тръгнаха един до друг да заобиколят града.
— Той каза, че ще убие Фе, ако се върна без теб — каза дрезгаво Бенет.
— Нали няма да се върнеш!
Джак се извърна и вторачи поглед в него.
— Няма да се върнеш! Нито с мен, нито без мен! — Ласитър сурово се изсмя. — Освен това ти изобщо не си важен за него. Само си въобразяваш. Няма да пожертвува Фе заради теб. Защото, ако я убие, вече няма да има никого, с когото да ме изнудва. А съдията ще продължи работата си. Можете да бъдете сигурни в това, защото той вече има всичко необходимо, и Баримор го знае много добре. Доста лекомислено ще бъде от негова страна да убие Фе, само защото ти си изчезнал. Хайде, да побързаме!
— Дотам са десет мили!
— Знам! Добре съм информиран!
Вдясно от тях проблясваха светлините на града. Бенет ги погледна замечтано. Там ги чакаше Баримор. Но Джак сгреши, че каза на Ласитър къде е скрита Фе. За жалост беше вече късно. Сам се беше издал и се беше продал. Баримор със сигурност нямаше да се сети, че Ласитър ще има нахалството да отиде в ранчото му.
Ласитър лесно отгатна мислите му.
— Касае се за кожата ти, Бенет! — заяви му спокойно той. — Ако не успея да си взема Фе, ще се върна сам. За какво си ми ти тогава? Помисли си хубавичко! Ако ми помогнеш да я измъкна оттам, ще те пусна да си вървиш!
Джак Бенет мълчеше.
— Имаш време да размислиш — продължи Ласитър.
— Какво да му мисля! Преди да ме убият…
— Много разумно!
— И ти си същото копеле като Баримор — промълви ядно Бенет. — Само не си въобразявай, че си по добър от него!
— А ти не забравяй, че той започна играта и от самото й начало определяше ходовете. Затова — с неговите камъни по неговата глава! Няма какво да се оплакваш! Сега аз ще опра пистолета в гърдите ти, Бенет, така както ти и другите сте го опирали в гърдите на много хора. Или ще правиш това, което ти казвам, или ще те убия! Добре съм научил урока на Баримор, нали?
— Трябваше да се простирам според чергата си! Аз съм просто един бедняк. Цял живот съм бил слуга на чужди хора!
— Прекрасно! Сега се постарай да послужиш и на мен! С това ще откупиш живота си, който отдавна си объркал. Като казвам „отдавна“, не говоря само за братята Парсън! В папката на съдията прочетох и още нещо. Май много добре си служил на Баримор, Бенет… Затова сега по-добре работи за себе си.
Копитата на двата коня трополяха в тъмната нощ. Светлините на Блу Уотър отдавна бяха изчезнали зад тях и те отново яздеха по шосето, от което се отклониха, едва когато приближиха Стендинг Рок. Нощта проваляше и денят скоро щеше да настъпи.
— Познаваш ли ранчото?
— Да, идвал съм и друг път.
— Знаеш ли къде е затворена Фе?
Джак Бенет замълча.
— Май е време да изхвърля баласта! — заплаши го Ласитър.
— Да, знам къде е Фе Парсън.
— Точно там ще ме заведеш!
— Ще ти предложа нещо, Ласитър! Ще отида сам и ще им кажа, че Баримор ме праща да взема Фе.
— Добра идея.
— Но за това ще ми трябва конят ти!
— Какво?!
— През февруари във фермата имаше антракс. Затова няма коне. Баримор никога не би изпратил човек да доведе някого, без да му даде коне или кола. Всички в ранчото го знаят.
Ласитър обаче не искаше да даде коня си. Може би Джак Бенет беше честен, но надали…
— Предложението ти не е добро, Бенет! — каза той. — Никой там не ме познава. Нека и двамата се представим за пратеници на Баримор. Все едно, че имаме заповед да отведем Фе в Блу Уотър, за да може той с нейна помощ да принуди Ласитър да се предаде.
Джак Бенет упорито мълчеше. Размишляваше ли? За какво? Ласитър постоянно беше нащрек.
Когато вече бяха близо до къщите, почна да се зазорява. Сградите, храстите, дърветата и близките планини се издигаха сиво-сини в здрача на отиващата си нощ.
Дъбове обграждаха от двете страни пътя чак до централната сграда. Мъжете слязоха от конете и ги завързаха за едно дърво. Клоните предлагаха добро прикритие и никой от къщата не можеше да ги види.
Ласитър побутна Джак Бенет с двуцевката си. Той се намръщи и тръгна напред.
— Има ли стража? — прошепна Ласитър.
— Само в непосредствена близост до къщата — също тихо отговори Бенет.
Двамата пресякоха откритото място пред къщата и се залепиха до задната й стена, без да ги усети някой. Още на първата врата се спряха, огледаха се внимателно и се ослушаха дали в къщата се чува шум. Вратата беше заключена. Ласитър успя да я отвори с джобното си ножче. Джак Бенет го наблюдаваше с дебнещ поглед, но двуцевката го държеше на разстояние.