Двамата тихо се промъкнаха вътре. Ласитър остави Бенет да върви пред него. Тесен коридор ги отведе в големия салон. Навън бързо просветляваше, но в къщата все още беше тъмно. Ласитър спря на входа за салона. Тъкмо искаше да попита Бенет къде е затворена Фе, когато забеляза няколко кресла, поставени пред камината в другия край на салона. Там седяха двама мъже, които явно бяха заспали. Те седяха отпуснати на креслата, опънали крака върху масата, и държаха в ръце пушките си.
Ласитър бързо разбра, че е по-добре да разговаря с един от мъжете, отколкото с Джак Бенет, който само дебнеше удобна минута, за да го нападне. Затова бързо му стовари един удар по тила с приклада на паркъра, подхвана изпадналия в безсъзнание мъж и внимателно го положи на пода, без да откъсва очи от спящите мъже. Те обаче не помръдваха.
Ласитър влезе в салона и ги огледа с бърз поглед. Единият беше с рошава брада. Той отиде при него и леко го стисна за носа. Мъжът се ококори, отвори уста, за да си поеме въздух, размаха ръце и се опита да посегне към нападателя. В този момент Ласитър насочи към очите му дулото на двуцевката и мъжът замръзна на мястото си, слисан и уплашен. Ласитър взе уинчестъра му, сложи го зад себе си на масата и измъкна револвера от кобура му.
— Нищо няма да ти се случи — прошепна той. — Само ми кажи къде сте скрили Фелиситас Парсън.
Мъжът присви очи и изгледа Ласитър с гневен поглед.
— Това тук стреля доста шумно — предупреди го Ласитър. — Щом натисна спусъка, искам да кажа. Но ти ще си единственият в къщата, който няма да чуе нищо. И не си въобразявай, че изстрелът ще ти откъсне само ушите!
— Тя е на горния етаж — произнесе задавено мъжът.
— Охраняват ли я?
Брадатият кимна.
Ласитър го издърпа от креслото. Мъжът бързо свали крака от масата и се изправи.
— Покажи ми пътя! — заповяда Ласитър и тресна с приклада на двуцевката си и втория мъж по тила. Не искаше при завръщането си да се натъкне на насочената му пушка.
Брадатият не забеляза какво става. На стълбата обаче внезапно спря, защото видя лежащия Джак Бенет. Обърна се назад и каза:
— Ти ли си Ласитър?
— До три пъти имаш право да гадаеш!
Мъжът продължи по стълбите. Двамата се качиха на горния етаж. Там имаше много врати. Пред последната на табуретка седеше мъж, нахлупил шапка над очите си. Явно всички пазачи в къщата дълбоко спяха. За Ласитър това беше най-доброто. Постът беше сложил пушката на скута си, а на стената до него беше опрян друг уинчестър. Със сигурност това оръжие не беше негово. Преди Ласитър да си помисли какво може да означава това, брадатият се нахвърли върху него.
Най-важното за Ласитър сега беше да спаси живота на Фелиситас. Затова той реагира светкавично. Удари с все сила брадатия с тежката двуцевка, а само след секунда я стовари върху шапката на заспалия пост, така че и двамата се строполиха на земята. Вдигна се шум. Ласитър внимателно огледа вратата. Ключът беше отвън. Искаше веднага да се втурне вътре, но обузда порива си, внимателно завъртя ключа и тъй като отвътре не се чуваше никакъв шум, отвори леко вратата и надникна.
В стаята имаше легло. Виждаше се къдравата руса глава на Фе. До нея лежеше някакъв мъж, гол до кръста. Той спеше с отворена уста и силно хъркаше, Фе се беше обърнала с гръб към него.
Ласитър беше сигурен, че тя никога доброволно не би се съгласила на това. Нали я познаваше — беше съвсем почтено момиче.
Ласитър дълго стоя до леглото и гледа заспалата девойка. По лицето й личеше колко е страдала. После внезапно посегна, сграбчи негодника за косите и го изхвърли от леглото. Мъжът извика. Беше гол-голеничък. И той получи силен удар с приклада на двуцевката, който бързо го приспа на земята.
Фе се стресна в съня си и впи уплашени очи в Ласитър, като че виждаше пред себе си призрак. Гърдите й се повдигаха от учестеното дишане.
— Ласитър! — изплака тя, хвърли се по корем на леглото и скри лице от срам, че я е изненадал в такова положение. — Искам да умра, Ласитър! Убий ме! Моля те! — хълцаше тя.
— Хайде, облечи се! Трябва да се махнем оттук. Бързо, иначе няма да успеем.
Дрехите на тоя негодник бяха разпръснати по цялата стая. Ласитър се спъна в ботушите му, когато отиде да вземе от стола дрехите на Фе, и ги ритна настрани. После вдигна тялото на мъжа и го сложи на леглото, за да не настъпи и него. След това издърпа Фе от леглото. Тя се сгуши в него и скри лице в гърдите му. Искаше да умре, да се удави! Той бързо й облече дрехите, една по една, като на дете.