Но сега си имаше други грижи.
Трябваше да намери съдията и на всяка цена да залови Ласитър. Този кучи син щеше да го тормози, докато е жив. А той можеше да предизвика съдебен процес във всеки град. Само трябваше да се намери някой, който да го предаде в ръцете на закона.
Ласитър беше успял да измъкне Фелиситас Парсън от неговото собствено ранчо, въпреки че я пазеха денонощно — дори самият той не беше така добре охраняван. Ами ако Ласитър реши да го отвлече от търговската му кантора и да го откара в Санта Доминго или някъде другаде, където ще го изправят пред съда?
По челото му изби студена пот. Скоро се върна Уилям Ломакс и съобщи, че след един час ще потегли с единадесет мъже. Баримор реши да тръгне с тях.
— Нека оседлаят коня ми! Аз ще бъда дванадесетият и така ще станем точно една дузина.
— Четири дни ще бъдем все на конете, сър!
— Оня тип в канцеларията е добър момък, нали?
— Джо е мексиканец, сър. Но е най-добрият и сигурен омбре, когото познавам.
Баримор насочи към него показалеца си.
— Ще ти припомня това, ако в града се случи нещо!
След един час Баримор и Ломакс напуснаха града начело на дружина мъже. Яздеха плътно един до друг, стреме до стреме. Копитата на конете им отекваха в къщите по Мейн Стрийт. Хората спираха и дълго гледаха сред ездачите. Всички бяха наясно, че с някои от тях ще се случи нещо лошо. Често бяха виждали подобни неща — Баримор и хората му потегляха някъде и половината оставаха да лежат на пътя.
Мъжете потеглиха на изток. Когато започна да се свечерява, спряха да нощуват в една горичка. Още преди изгрев слънце бяха отново на конете. Доста преди Санта Доминго срещнаха волска кола, карана от млад мъж. От него узнаха къде е ранчото на Брукър. Баримор с облекчение научи, че собственикът на ранчото отглежда крави, а не свине.
— Е, значи са поне наполовина цивилизовани хора — промърмори той под носа си.
На здрачаване стигнаха ранчото. В къщата вече бяха запалили лампите. Плачещи върби ограждаха входната алея. Баримор накара хората си да слязат от конете под прикритието на дърветата. Обкръжиха къщата от всички страни и Баримор влезе вътре с още четирима мъже. Той блъсна вратата и се втурна в салона заедно с придружителите си.
Събрани около голяма маса, мъже, жени и деца ядяха вечерната си супа. Всички се изплашиха, когато Баримор и въоръжените мъже около него нахлуха през портала.
Централното място беше заето от мъж на 40 години, висок и широкоплещест. До него седеше съдията. Лъжицата се изплъзна от пръстите му и падна на масата. Лицето му пребледня.
Докато мъжете пазеха с пушките си хората на масата, Баримор отиде с тежки стъпки при съдията и опря дулото на уинчестъра си в рамото му.
— Мистър Сидни! Ваша светлост — произнесе подигравателно той.
Старият мъж, макар и малко сковано, се надигна с достойнство.
— Не! — каза решително той. — Няма да се върна с вас! Във всеки случай, не доброволно. Ще се подчиня на по-силния.
Баримор го блъсна с пушката си и изръмжа.
— Не така, Сидни! През цялото време те котках и галех с перце. И това ти е благодарността! Не на мене тия! Имаме нужда от съдия в Блу Уотър. Трябва да се обеси един конекрадец на име Ласитър. Хайде, тръгвай и вземи всичко със себе си!
— Протестирам!
Баримор се обърна към мъжа, който седеше в центъра на масата:
— Вие ли сте собственикът на ранчото?
— Да, разбира се! — отговори гневно мускулестият мъж. — И не мога да си спомня да съм ви канил в къщата си, вас и вашите хора.
— Не е и нужно — отговори сухо Баримор. — Ние се самопоканихме.
Стен Брукър понечи да каже нещо, но се отказа и замълча.
— Чуйте ме добре, мистър Брукър! — продължи Баримор. — На масата има жени и деца. Затова предлагам да преговаряме мирно.
— Това е нечувано! — ядоса се мъжът. — Да знаете, че ще съобщя на шерифа в Санта Доминго.
— Не правете това, Стен! — намеси се съдията. — Дръжте се настрана. Най-добре е да забравите цялата тази история.
— Много умно! — потвърди Баримор. — Това е добър съвет, мистър Брукър!
Съдията го изгледа напрегнато.
— Знаете какво най-много искам да получа — продължи хладно Баримор.
Сидни пое дълбоко въздух.
— Вървете пред мен! — заповяда Баримор. Опасявайки се за живота на хората, съдията стана и отведе мъжете в стаята си. Вече беше забелязал Джак Бенет и му беше ясно защо Баримор е взел със себе си точно него. Всички документи се намираха в стаята, която Стен Брукър му предостави, докато трае престоят му в ранчото. Документите стояха на масата. Баримор започна да ги прелиства, а Бенет надничаше през рамото му. Мъжете насочиха пушките си към съдията.