Потеглиха рано. Бяха минали вече доста път, когато изгря слънцето. Небето беше стоманеносиньо. Никъде не се виждаше облаче. Денят обещаваше да бъде горещ. Въпреки това мъжете, подканяни от Баримор, не щадяха конете си.
Омразата на шерифа все повече се разгаряше. Искаше му се колкото се може по-скоро да тегли куршума на Ласитър, за да се заеме с негодниците, които съдията беше накарал да свидетелствуват срещу него. Щеше да ги излови един по един и да им поиска сметка. Ах, как щяха да крещят и да тракат със зъби тия предатели!
По обед спряха при един поток да напоят конете. Веднага след това продължиха пътя си. Мина пладне, слънцето залезе, започна да се смрачава. Мъжете напрегнато се вглеждаха да видят светлините на Блу Уотър. Когато най-после стигнаха града, беше тъмно като в рог. Горяха само няколко улични лампи. Светеха единствено прозорците на търговската кантора.
Голямата входна врата беше отворена. Мъжете отидоха отзад да разседлаят конете си. Само Баримор слезе пред парадния вход. Джак Бенет отведе коня му.
Докато мъжете се занимаваха с конете, задната врата се отвори. Лъч светлина прониза тъмнината и в задния двор се появи Ернесто.
Той беше стар мексикански бандит, който през 1848 година беше защитавал родината си, а по-късно се сражаваше ту на страната на въстаниците, ту в кирасирския полк на императора. После се беше прочул с делата си, докато земевладелците не го изгониха. С последните си верни хора успя да избяга от Мексико и да тръгне нагоре по Рио Гранде. В Албукерк срещна Баримор, който търсеше тъкмо такива като него. Без корен, без хляб и без пари, мъжете приеха предложената им работа и изгониха стадата от пасищата на един едър земевладелец, който фалира. Благодарение на тия мъже, Баримор успя да се справи с него. Сега от цялата дива орда мексикански скитници бяха останали само старият Ернесто и Хосе, който от няколко дни беше назначен за помощник-шериф.
Мексиканецът беше отличен следотърсач. Затова Уилям Ломакс бързо хвърли юздите на коня в ръцете на един от другарите си и отиде при мексиканеца.
— Какво има, Ернесто? — попита той.
— Открихме негодника — отговори мексиканецът. — Сега е в Долината на мустангите и лови диви коне.
— Какво?! — при вестта за подобна наглост Ломакс остана без дъх.
— Открихме следите на Ласитър на запад от ранчото. Сега е горе в каньона Хако.
— Защо не го застреляхте веднага? — поиска да узнае Уилям Ломакс.
— Бътс се опита, а Неш и Катър също поискаха да му теглят куршума още първия път. Погребахме Бътс при Чинебето, а Неш и Катър лежат край Бъкс Стор. Без да обкръжим както трябва долината, няма да успеем да пипнем това куче. То има очи и на гърба си. А и…
— Колко от нашите са там горе? — прекъсна го Уилям Ломакс.
— Двама! Не го изпускат от очи.
— Ние яздим пряко сили, а този гад… Диви коне! — Грамадният, въоръжен до зъби мъж, поклати глава и потегли с тежки стъпки към къщата, като дръпна след себе си и стария мексиканец.
— Мистър Баримор! — извика гръмко той. — Мистър Баримор!
Логан Баримор се наведе над парапета и погледна надолу към големия салон. Стълбището беше слабо осветено и почти не го виждаше в тъмното.
— Хванахме го! — извика Ломакс, вземайки по три стълби наведнъж. Мексиканецът едва успяваше да го следва. Задъхани, двамата достигнаха горния етаж.
— Пипнахме го! — извика още веднъж той и тупна мексиканеца по рамото. — Нашите хора са намерили следата на Ласитър западно от ранчото. В момента той се намира в Долината на мустангите и лови диви коне.
Логан Баримор се взря в единия мъж, после в другия и само каза:
— Диви коне!
— Си, сеньор! — отговори Ернесто. — Видях го със собствените си очи!
— Горе останаха двама от нашите — добави Ломакс.
— Диви коне! — Баримор се втренчи в помощника си. — Да не си е загубил ума?
Ломакс сви рамене. Шерифът се обърна към стария мексиканец, като си пое въздух бавно и дълбоко. Мексиканецът поклати глава.
— Не съм пиян, сеньор! Видях го. С момичето ловят мустанги. И аз не знам какво му е станало…
— Потегляме утре на ранина — отсече Баримор, обърна се и тръгна към стаята си. — И тежко ви, ако…
Той не довърши, но беше ясно — или те, или Ласитър.
Баримор така тръшна вратата след себе си, че двамата мъже подскочиха.
— Но той наистина лови мустанги — потвърди обидено мексиканецът. — Там горе има всичко необходимо.
— Това не е толкова важно. Трябва на всяка цена да го заловим — отговори Ломакс. — А като го хванем, ще му одера кожата и ще я закача на първото дърво.