В същия момент отекнаха два изстрела. Блесна светкавица, чу се трясък и Ласитър щеше да е мъртъв, ако реакцията му не беше по-бърза от тази и на най-бързия дявол. Сграбчи револвера ведно с ремъка и кобура и стреля. Всеки изстрел повдигаше ръката му с още пет инча. Успя да улучи както ниския широкоплещест мъж, така и другаря му. Двамата се строполиха като отсечени един върху друг. Ласитър се хвърли напред и с едно претъркаляне достигна своя паркър. С двуцевка в лявата ръка и с готов за стрелба револвер в дясната, той скочи на крака.
Но двамата мъже не помръдваха. Бяха мъртви.
Ласитър изруга и изпитателно се огледа наоколо. Много мразеше подобни мигове. Не искаше да убива никого, но в крайна сметка и той самият нямаше намерение да умира.
Намери конете в храстите, изведе ги навън и натовари отгоре им двата трупа. Омота ги здраво със собствените им ласа, за да не паднат. Завърза с дълго въже двата коня и ги подкара заедно с тежкия им товар обратно към пътя, който водеше към Блу Уотър, градче, разположено на река Рио Сан Хосе, чиито води устремно се носеха през тесни долини и клисури към Рио Гранде.
Някога усамотено търговско място, днес градът беше заобиколен от всички страни с богати ферми, а стопанството и търговията процъфтяваха.
Офисът на шерифа се намираше на пазарния площад, точно срещу камбанарията и пожарната.
Хората се спираха по улиците и гледаха след чуждия ездач с двамата мъртъвци, които всички в града познаваха. Това бяха Харалд Берл и Лаурел Джуд и не само че бяха известни на всички, но и в града всеки знаеше за кого работят и за кого яхат конете си. Каквото и да е станало, смъртта ги е настигнала, когато се изпълнявали поръчение на Баримор. Следователно не беше чудно, че минувачите се спираха и протягаха шии да видят по-добре.
Никой не познаваше мъжа, който докара Берл и Джуд. Досега той не се беше мяркал насам.
Шерифът видя как хората се спират по улиците, погледна навън и смаян спря на прага. Посочи към Ласитър и извика:
— Какво е станало? Къде намерихте тия мъже?
Ласитър спря пред офиса и слезе от коня. Шерифът излезе на улицата, която бързо се беше напълнила с хора, и обиколи двата трупа, за да установи дали действително са мъртви.
— Къде ги намерихте? — повтори въпроса си той.
— Намерих ли? Изразът май не е съвсем точен.
Шерифът го погледна втренчено. Наоколо се чу шепот.
— Да влезем в офиса — каза той на Ласитър и тръгна пред него.
— Как се казвате? Кой сте вие? — попита шерифът, веднага щом затвори вратата след Ласитър.
— Казвам се Ласитър. Яздех към Фармингтън, когато забелязах на шосето фермерска каруца и двама ездачи. На капрата седеше млада руса жена. Ездачите я преследваха, настигнаха я, смъкнаха я от колата и се опитаха да я изнасилят.
Шерифът стисна юмруци.
— И вие видяхте това със собствените си очи? — Той сви вежди и внимателно изгледа Ласитър отгоре до долу.
— Аз успях да възпра мъжете да извършат онова, което бяха замислили — обясни Ласитър. — После продължих пътя си и…
— Какво значи „да възпра“? — прекъсна го шерифът.
— С оръжие в ръка ги принудих да се откажат от престъпните си намерения и ги прогоних. Вече бяха разкъсали дрехите на жената. Когато продължих пътя си, те внезапно се изпречиха пред мен и веднага стреляха.
— Но…
— Но не улучиха — сви рамене Ласитър. — Да не мислите, че ще се оставя да ме убият?
Шерифът раздразнено посочи към вратата.
— Говорите за мъжете там отвън?
— А за кого другиго?
— Знаете ли какви хора бяха те? — попита заплашително шерифът.
Тонът му изобщо не направи впечатление на Ласитър.
— Не ги познавам. Но като видях какво се готвеха да направят, явно са били мръсници.
Очите на шерифа бяха присвити и диво просветваха.
— Жената ми каза, че били хора на Баримор.
— А коя е тази жена?
Ласитър сви рамене.
— Каза ми само, че името й е Фелиситас и живее заедно с братята си в каньона Хако, където имат ранчо за обяздване на коне.
— Ранчо за коне!
— Ловят мустанги, обяздват ги и ги отглеждат. Или поне така разбрах.
— Явно не сте разбрали добре, мистър Ласитър — рече гневно шерифът. — Ранчо! Лов на мустанги! Ония там са крадци на коне. Най-обикновени конекрадци!
— Дори и така да е!
— Какво?!
Шерифът пое дълбоко въздух и го изгледа.
— Дори и да са конекрадци, никой няма право да насилва жена. А освен това не вярвам, че тази жена краде коне!