Ласитър преметна седлото през рамо, взе уинчестъра и торбата с провизии. Внимателно се огледа наоколо. Баримор и хората му бяха чули изстрелите и бързо се приближаваха, както личеше по тънкия облак прах, който се издигаше зад сухите храсталаци.
Ласитър стисна здраво ръката на Фе и двамата излязоха от коритото на реката. Едва след като се бяха изкачили доста високо, той с един изстрел освободи кафявия си кон от мъките и спести на Фе тъжната гледка. Тя вдигна очи чак когато продължиха пътя си. Облакът прах се виждаше все по-наблизо.
Не след дълго се чу и тропот на копита, макар все още твърде слаб. Двамата се затичаха да намерят прикритие. Още преди това Ласитър беше открил скали, гъсто обрасли с растителност. Те предлагаха добро укритие, но все пак бяха твърде мизерно място за отбрана срещу двадесет въоръжени мъже. Ласитър не си правеше илюзии по този въпрос.
11.
Двамата бяха добре скрити зад скалите, но след като Баримор и хората му откриха трупа на кафявия кон, вече нямаше как да напуснат незабелязано скалите. Затаила дъх, Фе наблюдаваше мъжете. Вената на врата й пулсираше, сърцето й лудо биеше и Ласитър ясно го усещаше, защото я беше обгърнал с ръка.
— Не се страхувай! — прошепна едва чуто той. — Още не са ни хванали и никога няма да ни хванат.
Фе поиска да отговори, но само тихо преглътна.
Ласитър не успя да си обясни защо бандитите претърсиха първо отсрещната страна на реката. Разделиха се в групи по двама-трима мъже. Слънцето беше достигнало хоризонта, когато първите ездачи прекосиха коритото на реката, за да претърсят и другата страна. Не след дълго и една група от четирима души се зае да огледа скалния масив. Фе потрепера и се притисна плътно до Ласитър, когато ездачите потеглиха право срещу тях. Той се огледа. Двамата се намираха на около сто стъпки височина, в една яма между скалите, скрита от гъсти храсталаци. Оттук се откриваше добър изглед. Ласитър предположи, че вероятно някой от мъжете ще се изкачи дотам, за да огледа по-добре каньона. Затова се изправи заедно с Фе и предпазливо се придвижи настрани. Криви борове растяха между камъните. Ласитър се наведе и се мушна в тясна цепнатина между скалите. С готова за стрелба пушка, той се обърна към изхода. Сърцето на Фе силно биеше, по гърба й пробягваха студени тръпки, лицето й беше пребледняло от страх. Когато се чуха гласове, тя почти престана да диша. След малко Ласитър видя как от скалната дупка, която двамата с Фе току-що бяха напуснали, се появи лицето на едър мъж, който напрегнато разглеждаше равнината под него.
Ласитър усети как сърцето му се качва в гърлото, когато мъжът се измъкна от ямата и се насочи точно срещу него и Фе. Нали беше внимавал да не остави никакви следи! Той се долепи до земята. Погледна изкривеното от смъртен страх лице на Фе. Имаше чувството, че тя всеки момент ще изпищи, затова бързо затисна устата й. Мъжът спря пред цепнатината, но не ги забеляза, иначе това щеше да е краят му. Беше застанал толкова близо до тях, че можеха да го докоснат. Виждаха само краката му. Ласитър не се помръдна. Фе не издаде звук. Мъжът се обърна и изчезна. Бяха минали само няколко секунди, които им се сториха цяла вечност.
Ласитър и Фе се погледнаха. Той се усмихна, но не посмя да й каже нищо. Още дълго време мълчаха. Едва когато някъде зад скалите се чуха викове, той се измъкна от цепнатината и отнесе Фе обратно в ямата. Оттам се виждаше надалече, но поради буйната растителност самите те не можеха да бъдат открити. Четиримата мъже бяха отминали и вече яздеха към стръмната стена на каньона. Слънцето залезе. Тъмни сенки играеха по скалите.
— Господи, Ласитър! — промълви Фе и тихо се засмя. — Такъв страх преживях!
За пръв път от толкова дни, той я целуна и тя отговори на целувката му. Беше затворила очи, лицето й отново поруменя. Страхът беше забравен.
— Докато съм жив, нищо не те заплашва — пошепна й той и те се целуваха отново и отново, все по-силно и страстно.
При това опасността да ги разкрият съвсем не беше отминала. Отделни групи ездачи яздеха на запад и се събраха на едно място. Трима от тях минаха покрай скалната яма. Ласитър и Фе се наведоха и ги проследиха с поглед, но, слава богу, отминаха.
Фе и Ласитър се погледнаха и отново се целунаха. Красивото момиче обгърна с ръце шията му. Той разбра, че Фе чака от него знак за обич и привързаност, защото я беше страх да не се е отвратил от нея след ужаса, преживян в ранчото.