Двойният изстрел проряза нощната тишина над каньона. Конете зацвилиха, а заспалите мъже се сепнаха и скочиха на крака. Огнените пламъци, изскочили от цевите на пушката, за момент осветиха нощта. Ласитър нададе пронизителен вик и конете панически се втурнаха да бягат. Малкото стадо се разпръсна на всички страни и изчезна презглава.
Ласитър с много усилия и удари на камшика успя да отдели от стадото коня, който беше възседнал, и да го насочи в друга посока. Няколко изстрела зад гърба му пронизаха тъмнината, а на хоризонта се раждаше новият ден. Скалните масиви се очертаваха ясно в отиващата си нощ. Звездите по небето избледняваха.
Фе го пресрещна с пушка в едната ръка и със седлото в другата. Той потупа коня да тръгне ходом, спря го за момент и вдигна Фе на скута си. Тя бе чула изстрелите и се беше разтревожила за него, но бързо се успокои, когато го видя пред себе си жив и здрав.
Ласитър се обърна назад — никъде не се виждаха преследвачи. Въпреки това пришпори коня в галоп.
12.
Външно Баримор беше сдържан и студен както винаги, но вътрешно гореше от гняв и омраза. Беше взел със себе си 20 души, а Ласитър, този ловък дявол, пак се измъкна!
— Кой беше на пост? — попита той.
— Нед Хайер, Кирби и Глин с Гейша — отговори Уилям Ломакс и вдигна рамене. — Сигурно е успял да се промъкне незабелязано зад Хайер и Кирби. Зашеметил ги е с пушката си. Кирби още не се е свестил напълно.
— Ами Глин и Гейтс?
— Те са го забелязали едва когато се е метнал на един от конете, стрелял е във въздуха и е офейкал с всички коне.
— Познали ли са го?
Ломакс направи гримаса.
— Вероятно не! Било е тъмно като в рог. Но кой друг, освен това копеле, би могъл да ни отмъкне конете?
Баримор го изгледа с леден поглед.
— Да, кой друг! Кой друг може да стори подобно нещо, а, Ломакс? Един-единствен човек! Каквото и да стане, все той има пръст в работата. А ние сме 20 души и въпреки това този човек офейка с конете ни!
— Вече успяхме да заловим няколко коня — отговори Ломакс. — Ще намерим и другите. Най-късно до обед ще сме готови да продължим преследването.
— До обед! Кой знае къде ще бъде тогава този кучи син! — каза презрително Баримор.
— На всяка цена трябва да се отърве от жената — рече Ломакс. — Сигурен съм, че е тръгнал към ранчото на Брукър, където да я остави, защото не знае, че ние сме били там преди него. А на връщане…
Баримор впи очи в него и Ломакс млъкна, понеже усети каква грешка е допуснал.
— „На връщане“, това каза ти, Ломакс! — и Баримор закима с глава. — Точно така, напълно си прав, и това показва какво си мислиш за Ласитър. Да, този тип няма да се откаже. Не и той! Проклетникът е офейкал, само защото иска да остави жената. А после ще се върне, за да ни унищожи. За да ме унищожи! А ти ми говориш за залавяне! На връщане, като тръгне да ме убива?! Просто така, като че ли е някое сляпо куче! Ние, ние сме слепците! И, казвам ти, Ломакс, ако не измислим най-подлия и рафиниран капан и не подмамим това копеле, та да падне в него като сляпо куче в торна яма, тогава Бог да ни е на помощ! Тогава няма спасение, Ломакс!
Ломакс се протегна и стисна няколко пъти дясната си ръка в юмрук.
— Следващия път ще му предложа личен дуел, сър. Дуел с револвери по изпитания начин. Ако се осмели да се бие с мен, след това няма да ни трябва нито торна яма, нито добре обмислен капан. Ще ни трябва само обикновен чамов ковчег и трап, в който да го заровим.
— Ако не е сигурен, че ще се справи с тебе, той изобщо няма да се съгласи да се бие.
— Няма да има избор, сър.
— Той не рискува. Никъде и за нищо!
— Но нали все пак си има гордост — изрази съмнение Ломакс. — Никога не би отстъпил пред нас.
— Въобще не би допуснал да изпадне в такова положение — прекъсна го рязко Баримор. — Не! Другояче трябва да се действува, Ломакс. Той ще отиде при Брукърови да остави жената. Тогава ще разбере, че ние сме били там преди него и че планът на съдията е пропаднал. — Баримор щракна с пръсти. — Може би точно това ще го превърне в сляпо куче. Ще остави жената някъде другаде и ще потегли в бесен галоп към Блу Уотър. Изпълнен с гняв и омраза към мен, разбираш ли? Ако заемем правилна позиция, само трябва да изпразним пушките си срещу него. Един залп, и край с това копеле!
Той загледа изпитателно помощника си. Ломакс няколко пъти поклати със съмнение глава. Накрая сви устни и кимна в знак на съгласие.
— Да, мисля, че сте прав, сър! Проклятие! Може и така да стане. Но тежки ни, ако не сме постоянно нащрек!
— Сега ще бъдем, триста дяволи! — каза през зъби Баримор.
В този момент се появи старият мексиканец Ернесто, теглейки след себе си навързаните коне. Мъжете около шерифа разпознаха своите коне и радостно се втурнаха към него. Той им остави въжето и тръгна срещу Баримор и Ломакс, които го гледаха с напрегнато очакване.