— Офейкал е на изток, сър, и е взел само един кон. Смятам, че след два часа ще съберем всички коне.
Баримор тежко се надигна и впи очи в лицето на Ломакс.
— Тръгнал е на изток! Към Рио Гранде и Санто Доминго. Към ранчото на Брукър! Да бъда проклет, ако всичко не е така, както казах! Вече познавам този негодник. Той няма да се откаже от борбата. Не и той! Сигурен съм!
— Къде да го причакаме? На Стендинг Рок или в Блу Уотър?
— Добър въпрос! — Баримор се загледа мрачно пред себе си и се обърна към мексиканеца. — Ломакс и аз сме убедени, че няма нужда да тръгваме след Ласитър, защото той не знае какво е отстъпление. Сигурни сме, че ще се върне в Блу Уотър. Къде да заложим капана? В ранчото или в търговската ми къща в града? Ти какво ще кажеш?
— В офиса! — отговори веднага Ернесто.
— В канцеларията на шерифа? — Баримор със съмнение присви очи.
— Да, тогава човек като него ще се изложи пред всички в града, че е нападнал представител на закона — отговори старият мексиканец и сбръчканото му лице се разтегна в широка усмивка. — А ще му подхвърлите и едно кокалче, което вони и което ще го привлече да дойде веднага при нас.
Баримор разбра. Кокал, който вони! От записките на съдията беше запомнил, че търговецът на фуражи Били Мълроуз здравата го беше наклепал. Ласитър сигурно също го знаеше. Ако арестува този негодник за убийство или кражба на добитък и ако го заплаши със смърт, Ласитър, воден от чувството си за справедливост, веднага ще се втурне да го спасява.
Старият мексиканец имаше голям опит и освен това знаеше да си служи с ума. Баримор го потупа по рамото.
— Добре го измисли, Ернесто! Точно в офиса ще чакаме негодника.
— А кой ще бъде примамката? — поиска да узнае Ломакс.
Баримор го погледна и студено се усмихна.
— Били Мълроуз!
— Търговецът на фураж?
— Да! Нали му избяга икономката?
Уилям Ломакс се ухили, без да разбира нищо.
— Той я е убил! — произнесе тържествено Баримор.
— Но… вече минаха две години, откакто тя избяга! — усъмни се въоръженият мъж.
Баримор сви рамене.
— Е, и какво от това? Едва сега сме разкрили убийството. Ернесто, ти ще намериш двама свидетели. Измисли защо са мълчали цели две години.
— Ще го уредим, сеньор! — обеща ухилено мексиканецът.
Още няколко мъже се завърнаха с конете си в лагера. Въпреки това едва късно следобед почнаха да се стягат за връщане в града.
Липсваше един-единствен кон — кафявият жребец на Ломакс.
— Още една причина да одереш кожата на онова копеле — изсмя се Баримор.
Разгневеният Ломакс се качи при един от другарите си. Мъжете яздеха плътно един до друг.
Излязоха от каньона Хако и потеглиха обратно към Блу Уотър. Късно вечерта пристигнаха в града.
Баримор забоде шерифската звезда на гърдите си и веднага излезе с новия си помощник, за да арестува търговеца на фураж и да го пъхне в затвора.
Били Мълроуз беше висок и слаб старец. Почти половината земя, където сега пасяха стадата на Баримор, някога е била негова. Околните ферми получаваха фураж от Галъп, иначе търговията с фураж щеше да бъде доходен занаят за Мълроуз. Той знаеше, че Баримор нарочно подкрепя търговеца от Галъп срещу него, макар че много лесно би могъл да убеди фермерите от околността да купуват от него, Мълроуз. Затова много се изненада, като видя Баримор и мексиканеца му да се появяват в дюкяна му толкова късно.
— Добър вечер, мистър Баримор — поздрави учтиво той. — С какво мога да ви услужа?
— Мълроуз, при вас идва не мистър Баримор, а шерифът на Блу Уотър! — произнесе тържествено Баримор.
Мълроуз усети, че целият изстива. Съдията Сидни отсъствуваше вече няколко дни. Той отдавна се чудеше къде е. Сега разбра, че късното посещение на Баримор е свързано с изчезването на съдията.
— Какво искате от мен? — попита с разтреперан глас, изпълнен с лоши предчувствия.
— Мистър Мълроуз, по-рано имахте икономка!
Търговецът на фураж изгледа, онемял от учудване, единия мъж, а после другия.
— Да, но не разбирам…
— Сега ще разберете — продължи Баримор. — Как се казваше тя и знаете ли къде се намира сега?
— Казва се Луиза Маас. Но къде е сега… — Мълроуз вдигна рамене. — Ние с нея се скарахме и тя ме напусна. Не съм я питал за плановете й.
— Скарахте се?
— Да! — потвърди нищо неподозиращ търговецът. — Не поддържаше кухнята достатъчно чиста. Тя се разсърди, поиска да й платя и веднага напусна къщата. Какво да ги прави човек такива?