— Ние знаем къде е сега Луиза Маас — произнесе Баримор с важен израз.
Мълроуз сви рамене. Това не го интересуваше.
— При скарването вие сте убили Луиза Маас и сте я закопали на брега на Рио Сан Хосе — продължи Баримор.
Мълроуз пребледня и се разтрепери. После се втренчи в шерифа.
— Баримор, вие отнехте целия ми имот, а сега искате да отнемете и живота ми.
— Не разбрахте ли в какво ви обвинявам? — попита студено Баримор.
Мълроуз си пое дълбоко въздух и, вбесен, сви юмруци.
— Твърде добре ви разбрах!
— Тогава се учудвам, че не намирате какво да отговорите!
— Нямам какво да ви кажа! Вие много добре знаете, че всичко това е тлъста лъжа. Ще предприема издирване и ще открия Луиза Маас. Тогава ще се окажете в много глупаво положение. Заклевам се, Баримор! Незнам защо ме обвинявате. Вече нямам нищо, което бихте могли да си присвоите, само няколко чувала царевица и овес.
— Всичко ще се изясни, Мълроуз! И ако установим, че човекът, който дойде в офиса и се представи за свидетел на убийството, е излъгал, той ще си получи заслуженото. Но засега, докато изясним случая, ще трябва да дойдете с нас. За съжаление!
— Свидетел ли? — Мълроуз гневно се огледа. — Кой е той? Искам да знам кой е!
— Утре сутринта ще ви уредя очна ставка — обеща Баримор. — В името на закона аз ви арестувам временно, докато над вас тегне подозрение в убийство.
Мълроуз се изчерви и пое дълбоко въздух.
— Аз протестирам, Баримор! Протестирам! Отказвам да вляза в затвора! Искам веднага да говоря със съдията. Още сега ще отида при него. Още сега!
— За съжаление не мога да ви разреша подобно нещо. Съдията ще ви посети утре в затвора за първия разпит. А сега — да вървим!
Мълроуз не беше въоръжен. Позволиха му да загаси лампата и да заключи къщата си. После му сложиха белезници и го поведоха през целия град, за да могат повече хора да ги забележат. Трябваше да се заговори за арестуването на търговеца на фураж, за да може и Ласитър да научи за това.
След като затвориха Мълроуз в една от килиите, мъжете седнаха в офиса да се съвещават. Присъствуваха, освен Баримор, още Уилям Ломакс и Джак Бенет, който продължаваше да изпълнява длъжността втори помощник-шериф.
— Тук в офиса трябва да се появяваме само аз и някой от помощниците — започна Баримор. — Ти, Ломакс, ще разположиш хората отвън, но така, че отникъде да не се виждат. Не искам да седят с отегчени физиономии по улицата.
Ломакс кимна.
— Вече помислих за това, сър! Петима ще бъдат постоянно отзад в затвора. Там ще ги вижда само Мълроуз. Двама или трима ще разположа в пекарницата и в навеса на пожарната. В обора също ще има хора. Освен това постоянно ще наблюдаваме главния път и в двете посоки и там хората също няма да се виждат. Така ще узнаем навреме кога ще се появи оня тип и ще можем да извършим и последните си приготовления. А и Ернесто утре рано ще тръгне насреща му. Ще видите, че всичко съм направил както трябва. Нека само дойде това копеле! Не знаем обаче кога ще стане това…
— Непременно ще дойде, Ломакс! Ще видиш!
Те продължиха да разговарят чак до сутринта. Най-после Баримор взе решение, а Ломакс щеше да се погрижи за изпълнението му.
Когато изгря слънцето, всички приготовления бяха завършени. В двете килии на затвора бяха разпределени петима мъже, които правеха компания на Мълроуз. В пекарната чакаха трима и един от тях непрекъснато наблюдаваше улицата от прозореца. В пожарната се разположиха двама души, а в обора зад офиса — четирима. Извън града също имаше постове, които държаха под око пътя и околностите. Старият мексиканец оседла коня си и потегли към Санта Доминго със задачата да обърне назад, веднага щом съзре Ласитър, и да съобщи за идването му.
Баримор остана в канцеларията си. Заедно с него дежуреха, като се редуваха, Хосе и Джак Бенет.
Баримор добре познаваше разстоянието и затова отлично знаеше кога би трябвало да очаква Ласитър. Но този проклетник така и не се появи. Търпението на мъжете беше подложено на изпитание. Баримор почти загуби самообладание, когато Ломакс пресметна, че Ласитър вече три пъти би трябвало да бъде тук.
Същата вечер се върна и Ернесто. Беше стигнал чак до ранчото на Брукър и отвъд него до Рио Гранде, без да открие и следа от Ласитър.
Баримор беше извън себе си от ярост и разочарование.
Уилям Ломакс скочи и закрачи напред-назад из офиса.
— Все си мисля, че сигурно Ласитър е преценил колко по-добре е да полежи върху русия си нар, отколкото да се намери в Блу Уотър на три стъпки под земята.
Баримор скочи като зъл дух, изпуснат от бутилката.
— Не дрънкай! Не говори за неща, от които нямаш и понятие! Този Ласитър е корав човек, а пък руси уличници — колкото щеш! Той иска мен! И никога няма да се откаже. Само не отслабвайте бдителността си! Защото негодникът това и чака. Ще ви кажа и още нещо: той отдавна се е промъкнал насам и сега ни наблюдава. Като види колко бързо сме се изморили, само ще ни се изсмее. Защото той точно това чака.