Ласитър кимна на Бенет да се върне при него, взе му ключа и измъкна револвера от кобура му.
— Застани до вратата! — и посочи тази към улицата. — Ако някой иска да влезе, отпрати го. Освен ако желае да говори лично с мен.
Джак Бенет се подчини на заповедта, като следеше Ласитър с поглед, пълен с изненада.
— Какво е това? — произнесе с грачещия си глас Баримор. Най-после беше преодолял шока и възвърна способността си да говори. — Как се държите тук? И каква звезда носите?
Ласитър откъсна звездата от ревера му и я хвърли на бюрото.
— Тук вече няма шериф. Аз съм градският маршал на Блу Уотър. Назначен от съдията Сидни.
— Той е мъртъв! — извика Баримор.
— По-добре изобщо не засягайте този въпрос, иначе и заради него ще ви обесят! — предупреди го Ласитър. — Имам писмена заповед за назначение.
Той извади заповедта от джоба си и я постави на бюрото пред Баримор, но онзи само я изгледа подигравателно.
— Мъртвият съдия ви е назначил, Ласитър! Добре, тогава аз отменям назначението ви и едновременно с това ви арестувам. И ви предупреждавам…
Ласитър притисна по-здраво дулото на двуцевката, опряна в ухото му, и Баримор замълча. Ласитър го сграбчи за яката. Претърси го за оръжие, после откачи чифт белезници от куката, на която висяха, и му заповяда да сключи ръце зад гърба си. Надяна му белезниците, заключи ги и го натисна да седне пак на стола.
— Ще съжалявате за това, Ласитър! — изхърка гневно Баримор. — Как ще се измъкнете от канцеларията ми и от града? Искам да кажа — жив! Май изобщо не сте си помислили за това…
По вратата на затвора отново се потропа.
— Даже твърде добре съм го обмислил! — отговори Ласитър и отиде до вратата. Отключи, открехна я леко и мушна дулото на двуцевката вътре. Веднага стана тихо.
— Млъквайте или ще гръмна! Изчакайте, докато дойде и вашият ред.
После отново дръпна вратата, заключи, върна се при Баримор и размаха двуцевката пред лицето му.
— Съдията Сидни е назначил заместник, защото през цялото това време е предполагал, че ще го убият. Заместникът му е мистър Дилърт. Утре рано сутринта ще се проведе съдебен процес по делото за убийството на мистър Зензибър. Сидни е предал на заместника си цялата документация. Ето, че краят настъпи.
Баримор дрезгаво се изсмя.
— Всичко това е незаконно, Ласитър. Съдията трябва да бъде избран от народа, иначе няма никакви пълномощия.
— Съдията Дилърт ще управлява като заместник на мистър Сидни до следващите избори, които ще бъдат насрочени още утре.
Баримор махна с ръка.
— Всичко това са празни приказки, Ласитър! Моите хора ще одерат кожата ви на тесни ивици! Те ще…
Ласитър мушна двойното дуло между зъбите му, така че той млъкна и ужасен облещи очи.
— Бенет, отвори вратата към затвора! Мъжете да оставят оръжията си, да излязат един по един и да изчезват! Само някой да ме погледне накриво и натискам спусъка!
Баримор погледна към вратата и поиска да каже нещо. Нищо обаче не се разбра. Беше отметнал силно глава назад, но не можеше да се отърве от двуцевката.
Джак Бенет бързо отиде до вратата на затвора. Ласитър беше оставил ключа в ключалката. Бенет отключи и дръпна вратата.
— Млъквайте! — каза той. — Ласитър е тук. Мистър Баримор е в ръцете му, затова сега трябва да се подчиним на волята му. Оставете оръжието си и излезте един по един!
Един от бандитите бутна Бенет настрани, погледна към бюрото и веднага се отдръпна назад. Чу се шепот. След известно време Бенет се дръпна и същият мъже се появи отново. Той излезе от затвора със скръстени на тила ръце и смутено изгледа Баримор.
Ласитър посочи с пръст външната врата. Мъжът не чака да му се повтори и бързо излезе навън. Джак Бенет махна с ръка към следващия. В затвора бяха на пост петима мъже. Дейв Дилърт беше съобщил това на Ласитър. Беше го информирал също, че търговецът на фураж е арестуван, и в какво го обвинява Баримор.
Дейв Дилърт имаше малка ферма недалеч от града. Съдията Сидни беше запознал Ласитър с него и му беше обяснил, че Дейв Дилърт ще го замести, ако му се случи нещо.
След като петимата обезоръжени мъже излязоха навън, Ласитър издърпа Баримор от стола и го поведе към затвора.
— А с теб какво да правя, Бенет? — попита. — Съдията обеща да те оправдае. Ако сега поговоря с Дилърт…
— Какво трябва да направя? — попита Бенет с дебнещ поглед.