Ласитър се обърна и излезе на улицата. Вдигна пушката си и стреля три пъти във въздуха. После високо извика:
— Започва процесът за убийството на Мелхиор Зензибър от Логан Баримор — сега!
След това Ласитър се върна в офиса и застана до отворената врата. Едва след половин час първият любопитен прекрачи прага. Ласитър го помоли да свали шапка и му посочи място. Когато Дейв Дилърт обяви присъдата, залата вече беше препълнена. Поне две дузини хора стояха на улицата.
Логан Баримор беше осъден на смърт чрез обесване. Цялото му имущество ставаше собственост на града и с него щяха да бъдат обезщетени засегнатите от злодеянията на Баримор. Присъдата трябваше да бъде изпълнена на следващата сутрин.
Ласитър обаче знаеше много добре, че когато хората на Баримор влязат в града, всичко ще отиде по дяволите. Вече беше говорил за това със съдията. Когато отведе Баримор обратно в килията, Мълроуз го последва и отново зае мястото си срещу Баримор, готов за стрелба.
— Щом някой от хората му подаде глава вътре, веднага ще стрелям, маршале! — увери го търговецът на фураж.
Той също беше изнесъл своя случай пред съда и поиска да му бъде върната земята, отнета с измама от Баримор. Дилърт му обеща, че ще си получи имотите. В края на краищата в града и околностите му всичко се знаеше, макар че досега не беше се говорило открито за тия неща. Всичко обаче се променяше и Ласитър твърдо беше решен да попречи на бандитите да всеят отново хаос в града и да освободят Логан Баримор.
Щом видя дружината ездачи да се връщат в града, Ласитър тръгна бързо към търговската къща на Баримор. Още преди това беше изпратил съдията и Фе при Мълроуз в затвора.
Когато Ласитър беше на около сто ярда от голямата сграда, ездачите завиха и влязоха през отворената задна врата. Той ги последва. Един от мъжете го видя и го показа на другарите си. Те слязоха от конете си и се наредиха срещу него.
— Мистър Баримор иска да говори с Уилям Ломакс и Джак Бенет — съобщи Ласитър. — Съгласих се само при условие, че ще оставите оръжията си тук. Ако сте съгласни, тръгвайте!
Джак Бенет веднага откопча колана си. Ломакс обаче пъхна палци под колана, издаде глава напред и тръгна към Ласитър.
— Значи мистър Баримор иска да ме види и ти си съгласен, така ли? — попита злобно той.
— Такова е сегашното съотношение на силите в града — отговори спокойно Ласитър. — Ако не сте съгласен, останете си тук.
Едрият бандит диво се изсмя. После светкавично измъкна колта от колана си и насочи дулото в корема на Ласитър.
Ласитър държеше паркъра в лявата си ръка, но нарочно не направи нещо.
— Вие не рискувате собствения си живот, Ломакс! Не рискувате и моя. На карта е поставен животът на Баримор! Ако с мен се случи нещо, в офиса също ще екнат изстрели. Махнете револвера си или Баримор няма да говори вече с никого.
Джак Бенет се приближи до тях.
— Уил, няма смисъл! Нека оставим оръжията си тук и да чуем какво има да ни каже шефът. Ще можем ли да говорим на четири очи с него?
Ласитър кимна. Бенет се ухили и скрито бутна Ломакс в хълбока.
— Не мога да проумея защо трябва да се съгласим — изръмжа Ломакс.
— Най-добре попитайте Баримор — предложи Ласитър. — Дълго трябваше да уговарям съдията, докато той най-после се съгласи да разговаряте с шефа си.
— Нека да отидем с него! — настоя Бенет с дрезгавия си глас и отново побутна приятеля си.
Най-после Ломакс се съгласи. Пъхна пистолета си в кобура, откопча колана, нави го на руло и го хвърли с точен замах в ръцете на един от мъжете.
Бенет и Ломакс излязоха от двора, следвани от Ласитър. На улицата минувачите се спираха да ги гледат. Дори колите спираха. Междувременно целият град беше научил какво е станало в офиса на шерифа и че Логан Баримор е осъден на смърт. Не само Ласитър и хората в офиса, целият град очакваше завръщането на шайката въоръжени мъже. Всеки знаеше кои са двамата, които крачат по улицата, придружени от чуждия маршал.
Минувачите образуваха шпалир по улицата към офиса. Пред канцеларията чакаха поне стотина души.
Един от свидетелите на Дилърт им отвори вратата. Ласитър влезе последен и веднага насочи двуцевката си към Ломакс.
— Бенет, ти можеш да изчезваш! — каза той. — Обясни на другарчетата си, че играта свърши. Вече няма какво да правите тук. Ще арестувам Уилям Ломакс и ще го тикна в затвора. След десет минути съм отново при вас. Ако заваря някого в кантората, чака го същия път. В офиса, после в килията и през задната врата — на бесилката.
Уилям Ломакс го изгледа с омраза, а Бенет стоеше там като ударен от гръм и се чудеше къде да се дене.
Ласитър сложи белезниците на Ломакс и го отведе в затвора. Когато заключи вратата на килията, външната врата на офиса хлопна. Джак Бенет беше излязъл.