Дейв Дилърт с облекчение се усмихна. След Баримор Уилям Ломакс беше всепризнатият водач на шайката. Дилърт беше на мнение, че цялата банда не я бива за нищо. Трябваше само да ги лишат от водачите им — от Баримор и Ломакс! Други лидери в бандата нямаше.
Изглежда, че сметката на Дилърт беше вярна. Един от свидетелите му пазеше на вратата. Оттам добре се виждаше търговската кантора на Баримор. При всеки ездач, който излизаше през портите й, той провираше глава през вратата и извикваше поредния номер.
Фе следеше всичко напрегнато и със страх в очите.
След като човекът съобщи за петнадесетия ездач, известно време не се появи. Фе хвана Ласитър под ръка и силно се притисна до него. Вратата отново се отвори, но този път мъжът влезе вътре и я захлопна след себе си. Обърна се към Ласитър:
— Четирима души! Без коне. Вървят по улицата насам!
— Всички да останат по местата си! — каза Ласитър. Внимателно се освободи от прегръдката на Фе, остави двуцевката на масата и излезе навън.
Слънцето беше залязло. В близост до офиса нямаше жива душа. Рамо до рамо четиримата бандити маршируваха по улицата. С еднаква крачка, с движещи се в такт ръце.
Човекът на левия фланг беше Джак Бенет, проклетото копеле, дето на нищо не се научи и не съумя да използва шанса си, който профуча край носа му. Следващият беше Хайер. До него вървеше Гейтс. Четвъртият беше познат за Ласитър, но не знаеше името му. Зад Ласитър вратата се отвори и навън надникна Мълроуз.
— Ще пречукаме Баримор и Ломакс, ако не се разкарат — прошепна той. — Кажете го на тия негодници, Ласитър!
Ласитър му кимна да се прибере. След като вратата се затвори, той тръгна право срещу четиримата бандити. Срещнаха се точно при пощата, спряха се на разстояние по-малко от десет крачки.
— Хората на Баримор вече отплуваха надолу по Рио Сан Хосе — заговори пръв Ласитър. — Вие какво правите още тук? Тръгвайте след тях!
— Хванахме четири деца и пет жени от улицата и ги държим затворени в обора зад търговската къща — каза Джак Бенет. — Изведи Баримор и Ломакс от офиса или в града ще стане кървава баня!
— Бенет, ти, проклета гадино!
Бенет широко се ухили.
— Научихме се от теб, Ласитър!
— Не, вие сте твърде мизерни ученици. Не ви бива дори да преписвате, камо ли да научите нещо!
Джак Бенет посочи с левия си палец през рамо.
— Нима наистина искаш те да платят за всичко?
— Мен не можеш да разчувствуваш, Бенет! — отговори ядно Ласитър, въпреки че го болеше за жените и децата. Все пак той беше градски маршал и носеше отговорност за хората в града.
Джак Бенет не отговори, а посегна към револвера си. Другите — също. В крайна сметка те бяха въоръжена охрана. Именно като такива ги беше назначил Логан Баримор и с такива неща се бяха занимавали винаги. Освен това бяха първокласни стрелци. И четиримата можеха за част от секундата да извадят пистолет, да се прицелят, да стрелят и да улучат. И то не само когато се прицелваха в празни бутилки и чаши, а и когато противникът също умееше да стреля. Но срещу Ласитър и четиримата не успяха да извадят оръжията си достатъчно бързо.
Когато видя как десниците им се насочват към револверите, Ласитър се остави изцяло на импулса си за борба. Дясната му ръка се стрелна надолу към револвера и с бясна бързина се вдигна нагоре. Веднага блесна изстрел. Първият удар беше негов.
Куршумът улучи Джак Бенет право в главата. Той се строполи на земята и повече не помръдна.
Ласитър нямаше време да наблюдава падането му. Следващият изстрел улучи Хайер, а след него и Гейтс се простря на земята. И всичко това преди четиримата да успеят да стрелят поне веднъж! Ласитър моментално се хвърли на земята, така че първият изстрел на противника профуча над главата му. После пак дойде неговия ред. Оловният куршум свали и последния мъж.
Навсякъде се носеше миризма на изгорял барут. Ласитър се надигна и се огледа приведен, с готов за стрелба револвер в ръка. Никой не помръдваше.
Когато се обърна, вратата на офиса се разтвори с трясък и отвътре излетя Фе.
— Ласитър! — изпищя тя и разплакана се хвърли на гърдите му. — Ранен ли си?
— Не, нищо ми няма, съвсем нищо!
Мина доста време, преди да успее да я успокои.
На следващата сутрин Логан Баримор беше обесен. Ласитър не беше съдията, не беше и палачът. Той беше градският маршал и се грижеше навсякъде да има ред и спокойствие, докато бъде изпълнено наказанието.
След един час двамата с Фе потеглиха да търсят семействата на братята й. Снахите й трябваше да подадат молба в Блу Уотър, за да потвърдят иска си към Баримор. Така щяха да получат пари от имуществото му, за да построят наново ранчото за обяздване на коне в каньона Хако.