Нора се настани край третата маса. Имаше една малка кутия с кореспонденцията на Шотъм, както и друга, по-голяма кутия и две папки — очевидно документи на Макфадън. Нора отвори първо кутията на Шотъм. Както бе отбелязал Пък, съдържанието й се намираше в забележителен безпорядък. Малкото запазени писма бяха кажи-речи с еднакво съдържание: въпроси за класифициране и идентифициране, несъгласия с различни други учени по най-разнообразни теми. Тази кореспонденция осветляваше любопитна страна от естествената история на деветнайсети век, но не хвърляше светлина върху ужасяващото престъпление. Докато четеше късите писма, в съзнанието й започна да се оформя образът на Дж. К. Шотъм. Това не бе образът на сериен убиец. Изглеждаше съвсем безвреден, придирчив, малко скандалджия може би, настроен срещу колегите си учени. Интересите на този човек бяха изключително свързани с естествената история. Е, човек никога не знае, помисли си тя, докато разлистваше мухлясалите страници.
След като не намери нищо интересно, тя се зае с далеч по-големите и по-елегантни — а и по-близки — кутии с документацията на Тинбъри Макфадън. Повечето от документите бяха бележки на отдавна починалия уредник по различни теми, изписани с фанатично дребен почерк: списък на класифицирани растения и животни, рисунки на различни цветя, някои от които — много добри. На дъното имаше дебел пакет с кореспонденция до и от различни учени и колекционери, завързан със старинен ластик, който се разпадна още като го докосна. Тя разрови писмата, докато най-сетне не стигна до пакет от писма на Шотъм до Макфадън. Първото започваше с „Многоуважаеми колега“.
Изпращам ви приложена странна находка, за която се смята, че е от остров Кут, Югоизточен Индокитай, изобразяваща човекоподобна маймуна в съвкупление с индуистка богиня — резба върху бивник на морж. Бихте ли били така добри да идентифицирате вида на маймуната?
Нора издърпа следващото писмо:
Скъпи колега,
На последното заседание на Академията професор Бикмор представи вкаменелост, за която твърдеше, че е криолит от Монтморанските Доломити от Девонския период. За жалост професорът греши, самият Лафльов датира Монтморанските Доломити в Пермския период, поради което е необходима корекция в следващия бюлетин на Академията…
Нора прелисти останалите документи. Имаше писма и до други хора — малък кръг от учени съмишленици, включващ и Шотъм. Очевидно са се познавали много добре. Може би убиецът щеше да излезе от този кръг. Изглеждаше доста вероятно, след като той бе имал достъп до „Музея на Шотъм“, ако не е бил и самият Шотъм.
Започна да съставя списък на кореспондентите и на характера на дейността им. Възможно беше, разбира се, това да е жива загуба на време, убиецът да е бил чистачът или въглищарят на сградата — но после се сети за чистите, професионални разрези със скалпел по костите, за едва ли не хирургическото разчленяване на труповете. Не, това е било дело на учен, в това бе сигурна.
Тя извади бележника си и започна да пише.
| КОРЕСПОНДЕНТ | ПРЕДМЕТ НА КОРЕСПОНД. | ПОЛОЖЕНИЕ | ДАТА НА КОРЕСПОНД. |
|---|---|---|---|
| Дж. С. Шотъм | Естеств. история, антропология, Академията | Собственик на „Музея на Шотъм за природни явления и чудатости“, Ню Йорк | 1869–1881 |
| Проф. Албърт Бикмор | Академията, музея | Основател на Нюйоркския природонаучен музей | 1865–1878 |
| Д-р Ейса Стаун Гилкрийз | Птици | Орнитолог Ню Йорк | 1875–1880 |
| Полк, сър Хетри С. Трокмортън, Барт | Африкански бозайници (едър дивеч) | Колекционер, изследовател, ловец | 1874–1880 |
| Проф. Енок Ленг | Класифициране | Таксономист химик Ню Йорк | 1872–1887 |
| Г-ца Жьоневер Ларю | Християнско мисионерство Ню Йорк | Филантропка в Бериебоола, Конго | 1870–1872 |
| Дюмонт Бърлей | Вкаменелости от динозаври, Академията | Търговец на масла, колекционер Колд спринг, Ню Йорк | 1875–1881 |
| Д-р Фърдинанд Хънт | Антропология археология | Хирург колекционер Оистър бей, Лонг айлънд | 1869–1874 |
| Проф. Хайръм Хюлет | Влечуги и земноводни, | Херпетолог Стормхевън, Мейн | 1871–1875 |
Предпоследното име я накара да се спре. Хирург. Кой беше доктор Фърдинанд Хънт? Имаше доста негови писма, изписани с едри букви върху красиво изработена бланка на дебела хартия. Тя ги прелисти.
Скъпи Тинбъри,
Що се отнася до туземците в Одинга, варварският обичай Мале Патрум все още е преобладаващ. Когато бях във Волта, имах съмнителната привилегия да присъствам на раждане. Не ми бе позволено да помогна, разбира се, но можех да чувам доста добре писъците на съпруга, когато при всяка изпитана от нея контракция жената дърпаше въжето, с което бяха свързани гениталиите му Обработих раните на горкия човек — имаше сериозни разкъсвания — след раждането…