Курд Ласвиц
Музи и мъдреци
Веднъж деветте музи1 седяха на чаша задушевно кафе в приемната на Клио и се развличаха толкова добре, че съжаляваха, задето нямат ключове от къщата. Решиха обаче съвсем скоро пак да се съберат и след това веднага да останат на чай.
Да, това трябваше да бъде вечерен прием, обаче доста бляскав и може би на него можеха да се поканят още и този или онзи, само не грациите2, понеже са прекалено предвзети, също не и орисниците3, те са толкова мрачни, и за нищо на света хорите4, защото с такива повърхностни личности една кротка и благовъзпитана муза изобщо не бива да общува. За по-висшите богини, разбира се, не може да става дума, тези олимпийски дами предявяват претенции, които вече не подхождат на нашето време, и си въобразяват, че представляват нещо особено. А нимфите5 и нереидите6 и така нататък имат и без това прекалено ниско образователно равнище, за да може нашето брата да се занимава с тях.
— Но нека все пак да поканим кавалери — предложи Терпсихора, — тогава вечерта ще стане двойно по-приятна.
— Къде ви е умът? — възрази Урания, мръщейки чело. — Боговете ни са много по-нагли от богините, с госпожа Хера начело.
— Естествено, нямам предвид господа боговете!
— Да не би пък героите, които не могат да правят нищо друго, освен да се бият и да убиват дракони?
— Не, ала какво бихте казали за хората?
— Ах, хората! — въздъхна Ерато.
— Казват, че били много глупави — отбеляза Калиопа, на което другите се подсмихнаха, защото смятаха, че в това отношение Калиопа прилича малко на хората.
— В глупостта на хората — начена Клио — за съжаление наистина въобще не можем да се съмняваме, но въпреки това има и изключения; защото как иначе би могло да се говори за седемте мъдреци на Гърция?
— Вярно — възкликна Мелпомена, — хайде да поканим мъдреците на Елада! Нима можем да си пожелаем по-добра компания?
— Те са само седем — подхвърли Ерато.
— Ние се отказваме от кавалер! — извикаха Клио и Урания в един глас. Останалите кимнаха, те счетоха това за съвсем естествено и от вежливост повече нищо не казаха.
Та така бе решено да се поканят седемте гръцки мъдреци на чай с вечеря и последва само още една малка трудност — как именно да отправят поканите. За нещастие се установи, че нито една от музите не знаеше имената на седемте мъдреци. Наистина бяха учили някои от тях в девическото училище, но оттогава изминаха вече няколко години, а всичко не може да се запомни. Дори Клио и Урания, които все пак бяха посещавали семинара и бяха издържали изпита, вече не можеха да си спомнят със сигурност. Тогава на Клио й хрумна, че при леля Мнемосина7 бе чула веднъж от един мнемотехник8 някакъв стих за подсещане, благодарение на който имената на седемте гръцки мъдреци неизбежно се запаметяваха. Да, само да не бе забравила стиха! Ала нали той бе записан в бележника й, там можеше да го намери. Стихът гласеше следното:
„Solon steht mit einem Fuße auf Chili, mit dem anderen auf Peru, sieht in ein Tal voll Klee und trinkt Bitter-Bier.“9
— Колко остроумно! — възхити се Калиопа.
— Да, да — потвърди Полихимния, — мнемониката има вкус, това трябва да се отбележи, затова и тя бе открита от моя любимец Симонид.
— А как се наричат тогава седемте мъдреци? — попита наивната Ерато.
— Първият се нарича Со̀лон — натърти Клио.
— Това и аз го разбрах. А вторият Хили, нали?
— Нищо подобно, та това се отнася към по-новата история! Искам да ви обясня стиха, скъпи дами. Chili означава Хилон, Peru — Периа̀ндър, Tal — Та̀лес, Klee — Клеобул и Bitter-Bier — Пѝтак и Бѝант.
— Но защо не се казва тогава Pitter-Bier?
— Това не зная — отвърна Клио сърдито, — питайте господин Симонид. Впрочем можете да го изговаряте, както си щете.
Поканите бяха написани и тъкмо се готвеха да ги изпратят, когато се оказа, че те вече съвсем не могат да бъдат пренесени навреме от олимпийската поща. И това се дължеше на строгото зачитане на празниците, което — разбира се от само себе си — бе въведено в олимпийските кръгове. Ала сега всеки от седемте дни на седмицата бе посветен на даден бог или богиня и поради това на същия този ден не биваше да се работи; точно това бе приятното на Олимп, че изобщо не се налагаше да се претрепваш от работа. Пощата значи, взето дословно, въобще не вървеше, с изключение все пак на срядата, понеже този ден бе посветен на Хермес10, тогава тя вървеше понякога за удоволствие. Музите бяха взели решението си в четвъртък, а приемът трябваше да се състои в събота.
1
Гръцки богини на изкуствата и науките. Клио — муза на историята, Урания — муза на астрономията, Калиопа — муза на епическата поезия, Евтерпа — муза на лириката, Ерато — муза на любовните песни, Мелпомена — муза на трагедията. Талия — муза на комедията, Терпсихора — муза на танците, Полихимния — муза на свещените химни. Б.пр.
8
Мнемотехника, мнемоника (псих.) — съвкупност от начини за усилване на паметта и за запомняне чрез асоциативни връзки. Б.пр.
9
Солон е стъпил с единия си крак на Хили (Чили), с другия на Перу, гледа в една долина, изпъстрена с детелина, и пие битер-бира (нем.). (При превода, разбира се, асоциативните връзки се губят.) Б.пр.