Когато господин Клийт отвори първата от занемарените счетоводни книги и се вгледа в неорганизираната бъркотия, обзе го дълбоко и чудно усещане. От този момент нататък, никога не погледна назад. Беше прекарал много време да гледа все надолу. И макар че Гилдията си имаше президент и съвет, тя също така си имаше и господин Клийт, който отчиташе протоколите, грижеше се нещата да вървят гладко и много тихичко си се усмихваше сам на себе си. Странен, но много успокояващ е фактът, че винаги когато хората отхвърлят игото на тираните и тръгнат да се самоуправляват, точно тогава като гъба след дъжд пониква и някой господин Клийт.
Ха. Ха. Ха. Господин Клийт се смееше на разни неща в обратна пропорционалност на действителния хумор в ситуацията.
— Но това са глупости!
— Добре дошли в чудния свят на икономиката на Гилдията — каза господин Клийт. — Ха. Ха. Ха.
— Ами какво ще стане, ако свирим, без да сме в Гиллдията? — попита Имп. — Ще ни конфискувате лли инструментите?
— Като начало — отвърна президентът. — А после, един вид ви ги връщаме. Ха. Ха. Ха. Случайно… ти да не си елф?
— Седемдесет и пет доллара е престъплление — говореше Имп, докато се мъкнеха из смрачаващите се улици.
— По-лошо и от престъпление — рече Глод. — Чух, че Гилдията на Крадците взимала само процент.
— А ти дават там, членство в Гилдията, както си му е реда — боботеше Лиас. — Даже и пенсия. А ’сека година ги водят един ден на екскурзия до Куирм с пикник.
— Музиката трябва да бъде безпллатна — рече Имп.
— И какво ще правим сега? — попита Лиас.
— Някой да има някакви пари? — попита Глод.
— Имам един долар — рече Лиас.
— И няколлко пенита — добави Имп.
— Тогава отиваме да се наядем прилично — рече Глод. — Точно тук.
Посочи табела.
— „Гозби в Дупката на Гимлет“? — попита Лиас. — Гимлет? Звучи ми като джудже. Дребночели и такива ми ти работи?
— Сега вече приготвя и тролска храна — каза Глод. — Реши да остави настрана етническите различия в името на повечето пари, които може да направи. Пет вида въглища, седем вида кокс и пепел, седименти, от които лигите ти ще потекат. Ще ти хареса.
— И хлляб за джуджета? — попита Имп.
— На теб ти харесва хлябът на джуджетата? — попита Глод.
— Обожавам го — отвърна Имп.
— Какво, истински хляб за джуджета? — попита Глод. — Сигурен ли си?
— Да. Хубав е и хрупкав.
Глод сви рамене.
— Ето още едно доказателство — рече. — Никой, който обича хляба на джуджетата, не може да е елф.
Заведението беше почти празно. Едно джудже в престилка, която му стигаше до под мишниците, ги гледаше през ръба на тезгяха.
— Приготвяте ли пържени плъхове? — попита Глод.
— Най-добрия пържен плъх в целия град — отвърна Гимлет.
— Браво. Дай ми четири пържени плъха.
— И маллко хлляб за джуджета — каза Имп.
— И малко кокс — търпеливо рече Лиас.
— Искате глави от плъхове или крака?
— Не. Четири пържени плъха.
— И малко кокс.
— Кетчуп искате ли на плъховете?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Никакъв кетчуп.
— И малко кокс.
— И две твърдо сварени яйца — каза Имп.
Другите го погледнаха озадачено.
— Какво има? Просто обичам твърдо сварени яйца — рече той.
— И малко кокс.
— И две твърдо сварени яйца.
— И малко кокс.
— Седемдесет и пет долара — рече Глод, докато седяха. — Колко е три по седемдесет и пет долара?
— Много долари — рече Лиас.
— Повече от двеста доллара — каза Имп.
— Никога даже не съм виждал двеста долара — каза Глод. — Не и буден.
— Ще събираме ли пари? — попита Лиас.
— Не можем да съберем пари като музиканти — каза Имп. — Такъв е Законът на Гиллдията. Ако те хванат, взимат ти инструмента и ти го набутват… — Той млъкна. — Да речем само, че не е много веселло да си флейтист — довърши по памет.
— Не бих казал, че и да си тромбонист е много весело — рече Глод, докато ръсеше с чер пипер плъха си.
— Сега не мога да се върна вкъщи — каза Имп. — Казах, че ще… Още не мога да се върна вкъщи. Даже и да можех, ще трябва да събирам моноллити като братята ми. Единственото, което ги интересува са праисторически кръгове от мегаллити.
— Ако аз се върна сега у дома — рече Лиас, — ще бъхтя друиди с бухалката.