— Хм. Най-вероятно не, Господин Ректоре.
— Правилно. Хората викат и тичат насам-натам. Това никога не е помагало много. Джоб, пълен с прилични магии и добре зареден жезъл ще те измъкнат от беда девет пъти от всеки десет.
— Девет от десет пъти?
— Точно така.
— Колко пъти ви се е налагало да им се доверите, сър?
— Ами… с господин Хонг… онази работа с Нещото в гардероба на Касиера… онзи дракон, спомняш си, нали… — Ридкъли задвижи беззвучно устни, докато броеше на устни. — Дотук, девет пъти.
— И стана всеки път, сър?
— Абсолютно! Така, че няма защо да се тревожиш. Сторете път! Минава магьосник.
Градските порти бяха отворени. Глод се наведе напред, когато каруцата изтрополи и влезе вътре.
— Не отивай направо в парка — каза той.
— Но ние закъсняваме — каза Асфалт.
— Това няма да ни забави много. Карай най-напред на Улицата на Изкусните Занаятчии.
— Това е точно на отсрещната страна на реката!
— Важно е. Трябва да вземем нещо.
Хора се тълпяха по улиците. Това не беше необичайно, с тази разлика, че този път повечето от тях се движеха в една и съща посока.
— А ти лягай отзад в каруцата — обърна се Глод към Бъди. — Не искаме млади жени, които се опитват да ти съдерат дрехите, нали така, Бъди…?
Той се обърна. Бъди беше заспал отново.
— Ако говоря за себе си… — започна Клиф.
— Ти имаш само превръзка около слабините — каза Глод.
— Ами, те биха могли да я дръпнат, нали?
Каруцата се запровира из улиците, докато не се озова сред Изкусните Занаятчии.
Това беше улица с миниатюрни магазини. На тази улица на човек можеха да му направят, поправят, измайсторят, възстановят, повторят или изковат каквото си поиска. Във всеки вход светеха пещи; топилни вдигаха пушек във всеки двор. Майстори на сложни часовникови механизми работеха рамо до рамо с оръжейни майстори. Дърводелци работеха врата до врата с хора, които обработваха слонова кост в миниатюрни фигурки, толкова изящни, че използваха крака на скакалци, отлети в бронз, за трион. Поне един на всеки четирима занаятчии правеше сечивата, използвани от останалите трима. Магазините не просто опираха един в друг, те се прескачаха; ако някой дърводелец трябваше да направи голяма маса, той се осланяше на добрата воля на съседите си да му направят място, така че да може да работи в единия й край, докато двама бижутери и един грънчар използваха другия край като пейка. Имаше магазини, където човек можеше да се отбие сутринта да му вземат мярка, а същия следобед да отиде да си прибере готов костюм от метална ризница с допълнителен чифт панталони.
Каруцата спря пред малък магазин, Глод скочи от нея и влезе вътре.
Асфалт чу следния разговор:
— Направи ли го?
— Заповядайте, господине. Съвсем точно.
— Ще свири ли? Знаете, че ви казах, че трябва да прекарате две седмици, увити във волска кожа, зад водопад, преди да докоснете някое от тези неща.
— Слушай, господине, за тия пари, застанах под дъжда за пет минути с козя кожа на главата. Само не ми разправяйте, че това не е достатъчно за народна музика.
Чу се приятен звън, който остана за един миг във въздуха, преди да се изгуби в оживената врява на улицата.
— Казахме двайсет долара, нали така?
— Не, вие казахте двайсет долара. Аз казах двайсет и пет долара.
— Тогава един момент.
Глод излезе и кимна на Клиф.
— Добре — каза той. — Кихай.
Клиф изръмжа, но порови един миг някъде из дъното на устата си.
Чуха изкусният занаятчия да казва:
— Какво по дяволите е това?
— Кътник. Трябва да струва най-малко…
— Става.
Глод излезе отново навън с торба, която пъхна под седалката.
— Браво — каза той. — Напред към парка.
Те влязоха през една от задните врати. Или поне се опитаха. Тролите им препречиха пътя. Притежаваха лъскавата мраморна патина на главорезите от основната шайка на Хризопрас. Той нямаше копиеносци. Повечето троли не бяха толкова умни, че да държат копие.
— Т’ва е за групите — каза един.
— Точно тъй — каза другият.
— Ние сме Групата — каза Асфалт.
— Коя? — попита първият трол. — Имам списък.
— Точно тъй.
— Ние сме Групата С Камъни В нея — каза Глод.
— Ха, не сте те. Тех съм ги виждъл. Има там едно мумче с ей тъкъф блясък окулу негу, а кугату свири на китаръ, тя прави…
— Уауауауауауауауаууууммм-ииии-гнгнгн.
— Точно тъй…
Акордът изви над каруцата.