— Краш съм, господин Диблър.
— … тогава може би ще се научиш да свириш Музика С Камъни В Нея, Скам…
— … Краш…
— … не е просто музика — каза Диблър, като измъкна малко памучна вълна от ушите си. — Това са много неща. Не ме питай как.
Диблър запали цигара. От врявата пламъкът на кибрита потрепери.
— Всеки момент — каза той. — Ще видите.
Гореше огън, стъкмен от стари ботуши и кал. Около него се въртеше сива фигура, която развълнувано сумтеше.
— Давай, давай, давай!
— На господин Диблър няма да му хареса това — простена Асфалт.
— По дяволите и господин Диблър — рече Глод, докато издърпваха Бъди в каруцата. — А сега искам да видя тия копита да заискрят, разбираш ли какво искам да кажа?
— Напред към Куирм — каза Бъди, щом каруцата тръгна в движение. Той не знаеше защо. Това просто му се стори правилната посока.
— Не е добра идея — каза Глод. — Хората най-вероятно ще искат да зададат някои въпроси за онази каруца, дето я измъкнах от басейна.
— Напред към Куирм!
— На господин Диблър наистина няма да му хареса това — повтори Асфалт, когато каруцата изскочи на пътя.
— Вече… всеки… момент — каза Диблър.
— Надявам се — рече Краш, — защото те тропат с крака, струва ми се.
Наистина една завеса падна от виковете.
— Вие чакайте — каза Диблър. — Ще улучат точния момент. Няма проблем. Акк!
— Предполага се да си захапете пурата обратно, господин Диблър — хрисимо рече Краш.
Растящата луна огряваше пейзажа, когато каруцата изскочи през портите и пое по пътя за Куирм.
— Откъде знаехте, че съм поръчал да приготвят каруцата? — попита Глод, щом се приземиха след едно кратко прелитане.
— Не знаех — каза Бъди.
— Но ти изтича навън!
— Да.
— Защо?
— Просто… беше… време.
— Защо искаш да идем в Куирм? — попита Клиф.
— Аз… мога да хвана ллодка за вкъщи оттам, налли? — каза Бъди. — Точно така. Ллодка за вкъщи.
Глод погледна към китарата. Не му харесваше това. Не можеше просто да свърши… и те просто да се разотидат…
Той поклати глава. Какво можеше да се обърка сега?
— На господин Диблър това наистина няма да му хареса — простена Асфалт.
— О, я млъквай — рече Глод. — Не знам какво няма да му хареса на него.
— Ами, като за начало — рече Асфалт, — главното нещо, нещото, което най-няма да му хареса, е… хм… ние взехме парите…
Клиф бръкна под седалката. Чу се тъп, дрънчащ звук, от онзи, дето излиза от много злато, скътано добре и тихо.
Сцената трепереше от вибрациите на тропота. Сега се чуваше и крещене.
Диблър се обърна към Краш и се ухили ужасяващо.
— Ей, току-що ми хрумна страхотна идея — каза той.
Една миниатюрна фигура се катереше по пътя откъм реката. Пред нея светлините на сцената блестяха в здрача.
Главният Ректор сръга Пондър, после си измъкна жезъла.
— А сега — каза той, — ако настъпи внезапно разкъсване на действителността и изскочат ужасни крещящи Неща, нашата работа е да… — Той се почеса по главата. — Какво казва Деканът? Да ритнем праведно магаре?
— Задника на някое праведно магаре, сър — каза Пондър. — Той казва да ритнем нечий праведен задник.
Ридкъли се взря в празната сцена.
— Не виждам такъв — каза той.
Четиримата членове на Групата седнаха и се загледаха право напред, над залятата от лунна светлина равнина.
Най-сетне Клиф наруши тишината.
— Колко?
— Почти пет хиляди долара…
— Пет хиляди дол…
Клиф прасна огромната си ръка върху устата на Глод.
— Защо? — попита Клиф, докато джуджето се гърчеше като червей.
— ММФ ММФММФ ММФММФИ?
— Малко се обърках — каза Асфалт. — Съжалявам.
— Никога няма да стигнем далеч — каза Клиф. — Знаете ли това? Дори и да умрем.
— Аз се опитах да ви го кажа! — простена Асфалт. — Може би… Може би бихме могли да ги върнем?
— ММФ ММФ ММФ?
— Как можем да го направим?
— ММФ ММФ ММФ?
— Глод — каза Клиф с благоразумен тон, — ще си махна ръката. А ти няма да крещиш. Ясно?
— Ммф.
— Добре.
— ДА ГИ ВЪРНЕМ? ПЕТ ХИЛЯДИ ДОЛ… ммфммфммф…
— Предполагам, че част от тях са и наши — рече Клиф, като стисна още по-здраво.
— Ммф!
— Знам, че не съм получавал никаква надница — рече Асфалт.
— Да отидем в Куирм — припряно каза Бъди. — Можем да извадим това, което е… наше и да му изпратим обратно останаллото.
Клиф се почеса по брадата със свободната си ръка.
— Част от тях принадлежи на Хризопрас — каза Асфалт. — Господин Диблър зае малко пари от него, за да организира Фестивала.