— Няма да можем да му избягаме — каза Клиф, — освен ако не изминем целия път до Ръба и не се хвърлим оттам. И дори и тогава, това не е много сигурно.
— Бихме могли да обясним… не е ли така, а…? — каза Асфалт.
Образът на лъскавата мраморна глава на Хризопрас изплува във въображението им.
— Ммф.
— Не.
— Тогава, Куирм — каза Бъди.
Диамантените зъби на Клиф светнаха на лунната светлина.
— Струва ми се… — започна той, — струва ми се… че чух нещо по пътя зад нас. Звучеше като сбруя…
Невидимите просяци започнаха да се оттеглят от парка. Миризмата на Мръсния Стар Рон се бе задържала още малко, защото й хареса музиката. А господин Скраб още не се беше помръднал.
— Събрахме почти двайсет наденички — каза Арнолд Странични.
Ковчегът Хенри се изкашля с кокалена кашлица.
— Да ги таковам? — каза Мръсния Стар Рон. — Казах им аз, да ме шпионират с лъчи!
Нещо отскочи от отъпканата трева към господин Скраб, покатери се по плаща му и сграбчи краищата на качулката му с лапички.
Чу се глухият шум от два удрящи се черепа.
Господин Скраб залитна назад.
— ЦЪЪРР!
Просяците се взряха в малката фигура, която подскачаше нагоре-надолу по паветата. Бидейки самите те невидими, те естествено бяха много добри във виждането на неща, невиждани от останалите хора или, като в случая с Мръсния Стар Рон, от която и да било известна очна ябълка.
— Това е плъх — каза Мъжът Патица.
— Да го таковам — каза Мръсния Стар Рон.
Плъхът подскачаше в кръг на задните си крака и писукаше силно. Господин Скраб примигна отново… И се изправи Смърт.
— ТРЯБВА ДА ВЪРВЯ — каза той.
— ЦЪЪРР!
Смърт се отдалечи, спря се и се върна. Вдигна кокалест пръст срещу Мъжа Патица.
— ЗАЩО — рече той, — СЕ РАЗХОЖДАШ НАСАМ-НАТАМ С ТАЯ ПАТИЦА?
— Каква патица?
— А! ИЗВИНЯВАЙ.
— Слушай, как може да се обърка? — каза Краш, като размахваше обезумял ръце. — Трябва да стане. Всеки знае, че когато ти дойде големият късмет, защото звездата е болна или нещо друго, тогава публиката ще полудее по теб. Става всеки път, нали така?
Джимбо, Ноди и Скам надникнаха иззад завесата към хаоса отвън. Кимнаха неуверено.
Разбира се, че нещата винаги се нареждаха добре, когато ти дойдеше големият късмет…
— Бихме могли да изсвирим „Анархията в Анкх-Морпорк“ — каза Джимбо с глас, изпълнен със съмнения.
— Не сме я докарали съвсем добре — каза Ноди.
— Ъхъ, но в това няма нищо ново.
— Предполагам, че бихме могли да опитаме…
— Отлично! — каза Краш. Той вдигна предизвикателно китарата си. — Можем да го направим! Заради секса, наркотиците и Рок-Музиката С Камъни В Нея!
Той виждаше недоверчивите им погледи.
— Никога не си казвал, че си вземал наркотици — обвинително каза Джимбо.
— Ако е думата за това — каза Ноди, — не мисля, че някога си и…
— И едно от трите неща да е, не е зле! — изкрещя Краш.
— Ама това са само трийсет и три проц…
— Млъквай!
Хората тропаха с крака и подигравателно пляскаха с ръце.
Ридкъли се вгледа по продължение на жезъла си.
— Тук беше Светият Св. Боби — каза той. — Предполагам, че той е бил праведно магаре, като се замисли човек.
— Моля? — каза Пондър.
— Бил е магаре — рече Ридкъли. — Преди стотици години. Провъзгласили са го за епископ в Омнианската църква за това, че е носил някакъв светец, струва ми се. Не можеш да си по-праведен от това.
— Не… не… не… Господин Ректоре — каза Пондър. — Това е просто един вид войнстващо изказване. Това означава… така де… нали се сещате, сър… ами, само нечия… задна част.
— Чудя се откъде знаем точно коя част е тя — каза Ридкъли. — Създанията от Подземните Измерения имат крака и разни други неща по цялото тяло.
— Не знам, сър — уморено отвърна Пондър.
— Май е най-добре да ритаме наред, така че да сме сигурни.
Смърт настигна плъха близо до Месинговия Мост.
Никой не беше закачал Албърт. Откакто лежеше в канавката, той беше станал невидим почти колкото и Ковчегът Хенри.
Смърт запретна ръкав. Ръката му мина през материята на палтото на Албърт така, сякаш то беше мъгла.
— ТЪПИЯТ МУ СТАР ГЛУПАК ВИНАГИ ГО НОСЕШЕ СЪС СЕБЕ СИ — промърмори той. — ЧУДЯ СЕ КАКВО СИ Е МИСЛЕЛ, ЧЕ БИХ МОГЪЛ ДА НАПРАВЯ С НЕГО…
Ръката се измъкна, стиснала част от гравирано стъкло. На нея блестеше щипка пясък.
— ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ СЕКУНДИ — каза Смърт. Той подаде часовника на плъха. — НАМЕРИ НЕЩО ДА ГО СЛОЖИШ В НЕГО. И НЕ ГО ИЗПУСКАЙ.
Той се изправи и огледа света.